Мъглата беше обвила града, докато те стояха в подземията на „Гореща гръд“. Тя омекотяваше светлината на мигащите крушки и лъкатушните проблясвания на неонови тръби в Тендърлоин, но заедно с това някак странно усилваше техните лъчи и като че ли всяка педя нощен въздух бе залята от необикновено северно сияние, слязло от небето на земята. Тези тесни улички криеха своята тайна и излъчваха някакъв, макар и евтин, чар след падането на мрака, в мъглата, но не и ако човек ги бе видял първо през деня и си спомняше видяното.
Айнщайн ги чакаше търпеливо в Мерцедеса.
— Е, все пак не можахме да уредим твоето превръщане в пудел — му каза Нора докато закопчаваше колана. — Но за сметка на това ние добре се маскирахме. Айнщайн, запознай се със Сам Хиат и Нора Еймз.
Ретривърът постави глава върху предната седалка, погледна я, погледна Травис и изсумтя веднъж, сякаш искаше да им каже, че не могат тъй лесно да го излъжат, че той знае кои са те.
Нора се обърна към Травис:
— Твоето антитерористично обучение… там ли си научил за места като „Гореща гръд“ и хора като Ван Дайн? От там ли терористите вземат нови документи след като се промъкнат в страната?
— Да, някои се свързват с подобни на Ван Дайн, макар и не доста често. Съветите осигуряват документи на повечето терористи. Ван Дайн обслужва предимно обикновени нелегални имигранти, но не бедните, и престъпни типове, които се мъчат да избягат от заповеди за задържане.
Докато Травис палеше двигателя, тя попита:
— Но щом ти успя да откриеш Ван Дайн, може би и тези, които търсят нас, ще го намерят.
— Може би. Ще им отнеме малко време, но може би ще успеят да го открият.
— И тогава ще разберат всичко за новата ни самоличност.
— Не — отговори Травис. После включи вентилатора с топъл въздух и чистачките на предното стъкло, за да изчисти кондензираната върху него пара. — Ван Дайн няма интерес да пази информацията за нас. Той не желае да го заловят с доказателства за неговата дейност. Ако властите изобщо успеят да се вмъкнат в бърлогата му със заповеди за обиск, в компютрите на Ван Дайн ще намерят само счетоводство на приходите и разходите в „Гореща гръд“ и нищо друго.
Докато караха през града в посока към моста „Голдън Гейт“, Нора съзерцаваше с интерес хората по улиците и в другите коли, не само в Тендърлоин, а и във всички квартали, през които минаха. Чудеше се колко ли от тях живеят с имената, дадени им при раждането и колко са променили изцяло живота заедно с имената си като нея и Травис.
— За по-малко от три часа станахме съвсем други личности — каза тя.
— В какъв свят живеем само, а? Повече от всичко друго, високите технологии означават голяма свобода за промяна. Целият свят става все по-лесно изменчив, подвижен. Вече всички финансови операции се извършват с електронни пари, които светкавично отиват от Ню Йорк в Ел Ей — или обикалят света за секунди. За миг парите пресичат граници; вече няма нужда някой да ги пази от контрабандисти. Повечето информация се пази във вид на електрически заряди, които само компютрите четат. И всичко може лесно да се променя. Самоличността. И миналото става изменчиво.
Нора допълни:
— Дори и генетичната структура на видовете вече се поддава на изкуствена промяна.
Айнщайн бафна в знак на съгласие.
Тя продължи:
— Страшничко, нали?
— Малко — обади се Травис, докато приближаваха покрития със светлинни гирлянди южен вход на забуления в мъгла мост „Голдън Гейт“, който оставаше невидим в нейната мантия. — Но в основата си голямата изменчивост е нещо добро. Обществената и финансова подвижност гарантират свободата. Аз вярвам — и се надявам, че вървим към епоха, в която ролята, отредена на правителствата неизбежно ще намалява и няма да е възможно, както в миналото, цялостно регулиране и контролиране на човешките отношения. Тоталитарните режими не могат да просъществуват.
— Как така?
— Е, как е възможно една диктатура да контролира своите граждани в общество със съвършени технологии и максимални възможности за лесна промяна? Единственият начин е забрана на технологичното развитие, запечатване на границите и окончателно връщане в предишната епоха. А това означава национално самоубийство за всяка страна, която се осмели да опита. Ще загубят съревнованието. След няколко десетилетия ще се превърнат в съвременни аборигени, съвсем примитивни според стандартите на модерния свят с високи технологии. Например точно сега Съветите се опитват да ограничат употребата на компютри само в отбранителната си промишленост, което няма да продължи дълго. Ще им се наложи да ги въведат в цялата си икономика и да обучат хората да ги използуват — но как след това ще успеят да удържат хомота стегнат, щом техните граждани вече ще имат средство за проникване и промяна на системата, как ще ги задържат под контрол?