При входа на моста не събираха такса за пътуващите на север. Вече пълзяха по неговата гърбица, където скоростта бе силно ограничена заради лошото време.
Нора гледаше как призрачният скелет на моста, блестящ от кондензираната влага, се губи бавно в мъглата.
— Ти изглежда мислиш, че след десет-двайсет години светът ще се превърне в рай.
— Не в рай — отговори той. — По-удобен, по-богат, по-сигурен и по-щастлив. Но не рай. Винаги ще съществуват болката на човешкото сърце и всичките възможни болезнени прищевки на човешкия ум. Освен благодат, новият свят неизбежно ще роди и нови опасности.
— Като онова нещо, което уби твоя хазяин — каза тя.
— Да.
Айнщайн изръмжа от задната седалка.
12
Същия четвъртък, двайсет и шести август, следобед, Винс Наско пътуваше към дома на Джони Сантини Телчето в Сан Клементе, за да вземе данните от последната седмица. От него научи и за снощното убийство на Тед Хокни в Санта Барбара. Състоянието на трупа, особено извадените очи, подсказваха, че то е дело на Чуждия. Освен това Джони потвърди тихата намеса и поемане на случая от НУС, а това убеди Винс, че събитието е свързано с бегълците от Банодайн.
Същата вечер купи вестник и докато хапваше морски специалитети и „Дос Екуис“ в мексикански ресторант, изчете всичко за Хокни и мъжа, наел къщата, в която бе станало убийството — Травис Корнъл. Пресата съобщаваше, че Корнъл — бивш брокер по недвижимите имоти и някогашен боец от Делта Форс — е гледал в къщи пантера и тя е убила Хокни, но Винс знаеше, че това за дивия котешки нрав на животното са чисти глупости, версия за прикриване на истината. Ченгетата казваха, че искат да говорят с Корнъл и неизвестната жена, видяна с него, въпреки че нямат обвинения срещу тях.
В статията имаше и един ред за кучето на Корнъл: „възможно е Корнъл и жената да пътуват със златен ретривър“.
„Открия ли него — помисли Винс, — ще открия и кучето.“
Това беше първият успех и той потвърждаваше предчувствието му, че притежаването на ретривъра, е част от неговата велика мисия.
За да го отпразнува, той поръча още едно блюдо с морски специалитети и бира.
13
Травис, Нора и Айнщайн прекараха нощта срещу петък в един мотел северно от Сан Франциско, в окръг Марин. От крайпътен магазин купиха шест кутийки бира „Сан Мигел“, а от ресторант за бързо хранене — печено пиле за излет, бисквити, салата от зеле и вечеряха с тях в стаята си.
Айнщайн одобри пилето и показа значителен интерес към бирата.
Травис реши да налее половината от кутията в новата чиния от жълта пластмаса, купена специално за Айнщайн при лудото пазаруване през деня.
— Но не повече от половината, не ме интересува колко я харесваш. Трябваш ми трезвен за няколко въпроса и отговора.
След вечерята тримата седнаха на огромното легло, а Травис разопакова играта „Скрабъл“. Постави върху дюшека дъската за игра с разграфената повърхност надолу, а Нора му помогна да подредят пуловете-букви в двайсет и шест купчинки.
Айнщайн ги наблюдаваше съсредоточено и не показа дори леко опиянение от половинката Сан Мигел.
— Добре — започна Травис. — Имам нужда от по-подробни отговори от онези, които успя да ни дадеш с „да“ и „не“. Хрумна ми да пробваме с буквите.
— Гениално — съгласи се Нора.
Травис се обърна към кучето:
— Аз ти задавам въпроса, а ти показваш буквите, с които мога да напиша отговора, една по една, дума по дума. Разбра ли?
Айнщайн премигна към Травис, погледна струпаните пулове, отново вдигна поглед към Травис и на устата му се появи подобие на усмивка.
Травис продължи:
— Хайде, да почваме. Знаеш ли името на лабораторията, от която си избягал?
Айнщайн побутна с нос купчинката „Б“.
Нора извади един пул и го постави върху тази част от дъската, която Травис бе оставил свободна.
След по-малко от минута кучето написа с тяхна помощ „БАНОДАЙН“.
— Банодайн — рече Травис замислено. — Изобщо не съм чувал. Това ли е цялото име?
Айнщайн се поколеба, после започна да избира още букви, докато изписа „КОРПОРАЦИЯ ЛАБОРАТОРИИ БАНОДАЙН“.
Върху един лист от малкото бележниче, оставено в стаята, Травис записа отговора и след това върна пуловете по местата им.