Травис продължи:
— Защо са искали да създадат подобно нещо?
Айнщайн се върна към подредените букви: ДА УБИВА ЗА ТЯХ.
По гръбнака на Травис премина ледена тръпка и замря някъде дълбоко в него.
— А кого са искали да убива?
ВРАГА…
— Кой враг? — попита Нора.
ПРИ ВОЙНА.
Разбирането на истината породи отвращение, от което им се повдигна. Травис се облегна върху дъската на леглото. Спомни си думите, които каза на Нора — че даже и свят без бедност и с всеобща свобода няма да е рай — в него ще останат проблемите на човешкото сърце и всичките болезнени прищевки на човешкия ум.
Обърна се към Айнщайн:
— Значи искаш да ни кажеш, че Чуждият е прототип на генетично проектиран войн. Нещо като… много интелигентно, смъртоносно полицейско куче, създадено за бойното поле.
ТОЙ Е НАПРАВЕН ДА УБИВА. ТОЙ ИСКА ДА УБИВА.
Подреждайки пуловете с букви за последните думи, Нора остана ужасена.
— Но това е лудост. Как изобщо е възможно да се контролира такова нещо? Как могат неговите господари да са сигурни, че няма да се обърне срещу тях?
Травис се надигна от облегалката. Обърна се към Айнщайн:
— Защо Чуждият търси тебе?
МРАЗИ МЕ.
— Защо те мрази?
НЕ ЗНАМ.
Докато Нора връщаше буквите, Травис попита:
— Ще продължи ли да те преследва?
ДА. ВИНАГИ.
— Как успява подобно създание да се движи незабелязано?
ПРЕЗ НОЩТА.
— И все пак…
КАКТО ПЛЪХОВЕТЕ ОСТАВАТ НЕЗАБЕЛЯЗАНИ.
Нора беше объркана.
— Но как открива следите ти?
ЧУВСТВА МЕ.
— Чувства те? Какво искаш да кажеш?
Ретривърът обмисля доста дълго отговора на тоя въпрос, понечва и се отказва от буквите няколко пъти, но най-накрая написа: НЕ МОГА ДА ОБЯСНЯ.
— Ти също ли го чувстваш? — попита Травис.
ПОНЯКОГА.
— Сега чувстваш ли го?
ДА. МНОГО ОТДАЛЕЧ.
— Много, много далеч — съгласи се Травис. — Стотици мили. Наистина ли може да те почувства и проследи от такова разстояние?
И ОТ ПО-ГОЛЯМО.
— И сега ли върви по петите ти?
ИДВА.
Травис почувства още по-вледеняваща тръпка.
— Кога ще те открие?
НЕ ЗНАМ.
Кучето изглеждаше унило и отново трепереше.
— Скоро ли? Дали ще усети скоро къде си?
МОЖЕ БИ НЕ СКОРО.
Травис видя бледото лице на Нора. Постави ръка на коляното й и каза:
— Няма през целия си живот да бягаме от него. Проклети да сме, ако го направим. Ще си намерим някъде място за живеене и ще го чакаме там — място, в което ще успеем да се подготвим за отбрана и никой няма да ни попречи да се справим с Чуждия, когато пристигне.
Треперейки, Айнщайн докосна още няколко букви с нос, а Травис ги подреди:
ТРЯБВА ДА СИ ОТИДА.
— Какво искаш да кажеш? — попита той, докато връщаше пуловете.
АЗ ЗАПЛАХА ЗА ВАС.
Нора обгърна с ръце ретривъра и го притисна до себе си.
— Не смей дори да си помислиш подобно нещо. Ти си част от нас. Ти си от семейството, дявол те взел, ние сме едно семейство, правим всичко заедно и ще си помагаме един на друг до края, защото така правят семействата — тя престана да притиска кучето, взе главата му в ръце, опря носа си до неговия и се вгледа дълбоко в очите му. — Ако някоя сутрин се събудя и открия, че си тръгнал, ще ми се пръсне сърцето — в очите й проблясваха сълзи, а гласът й трепереше. — Разбираш ли ме, рошава муцуно? Ако решиш да ни напуснеш, сърцето ми ще се пръсне.
Кучето се отдръпна от нея и отново започна да избира букви:
АЗ ЩЕ УМРА.
— Ще умреш, ако ни напуснеш ли? — попита Травис.
Кучето избра още пулове, изчака, докато те разгледаха думите, после погледна сериозно към всеки от тях, за да се увери, че разбират добре какво иска да им каже: УМРА ЗАЩОТО САМОТЕН.
Втора част
Стража
Единствено любовта е способна да обедини живите същества тъй, че те да станат цялостни и съвършени, защото само тя ги избира и свързва в едно чрез това, което е най-дълбоко и съкровено у тях.
Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.
Осма глава
1
В четвъртък, когато Нора отиде с колата до кабинета на доктор Уейнголд, Травис и Айнщайн се разхождаха из тревистите хълмове и в гората зад купената неотдавна къща в Биг Сар, красива местност на калифорнийския бряг.
Есенното слънце огряваше камъните и очертаваше сенките на редките облаци върху голите хълмове. Сухата позлатена трева шептеше тихо от океанския бриз. На слънце въздухът беше мек, ни горещ, ни хладен. Травис се чувстваше удобно в своите дънки и риза с дълги ръкави.