— Моля?
— Изобщо не са чували за него.
— Съжалявам — каза тя, — но мисля, че сте сбъркали номера.
— Но нали говоря с вас, госпожо Девън?
Сега, тя разпозна гласа. Това беше той. Стрек.
Известно време тя не можа да каже нищо.
Той каза:
— Изобщо не са чували за него. Обадих се в полицията на Санта Барбара и потърсих офицера Девън, но те ми казаха, че няма служител на име Девън в участъка. Това не е ли твърде странно, госпожо Девън?
— Какво искате от мене? — попита тя с треперещ глас.
— Мисля, че е грешка на компютъра — каза Стрек, като се смееше тихо. — Да-а, разбира се, просто някаква компютърна грешка е зачеркнала мъжа ви от техните списъци. Съветвам ви да му кажете веднага, щом се прибере в къщи, госпожо Девън. Ако не оправя тая работа… е, да не ви плаша, но няма да му дадат заплатата в края на седмицата.
Той затвори телефона и звукът от централата я подсети, че тя трябваше да затвори първа, трябваше да тръшне слушалката в момента, в който той каза, че е звънял в полицията. Не трябваше да насърчава опитите му, дори и само като го изслушва по телефона.
Тя обиколи къщата и провери всички прозорци и врати. Бяха добре заключени.
4
Травис Корнъл беше поръчал вече пет хамбургера за златния ретривър, докато седяха в Макдоналдс на Ийст Чапмън Авеню в Ориндж. Както беше върху седалката, кучето изяде всичкото месо и две от хлебчетата и сега искаше да изрази благодарността си като го оближе по лицето.
— Имаш дъх на крокодил с разстройство — възрази той, като го побутна настрани.
Връщането в Санта Барбара им отне три часа и половина, защото пътищата бяха много по-натоварени от сутринта. Докато пътуваха, Травис поглеждаше спътника си и му говореше, като очакваше от него да покаже отново изумителния си разум. Надеждите му останаха напразни. Ретривърът се държеше като всяко друго куче, което пътува в кола. Само от време на време наистина се изправяше и гледаше през предното или страничното стъкло с необикновено напрежение и внимание. Но през останалото време спеше свит на седалката и сумтеше в съня си — или въздишаше и се прозяваше с отегчен вид.
Когато миризмата на мръсната кучешка козина стана непоносима, Травис свали всички стъкла за да влезе свеж въздух и ретривърът веднага протегна главата си навън. Докато вятърът развяваше ушите и козината му, той беше направил смешната и трогателна безхитростна гримаса на всяко куче, пътуващо по този начин с висока скорост.
В Санта Барбара Травис спря в един супермаркет, откъдето купи няколко кучешки консерви Алпо, една кутия кучешки бисквити Милк-Боун, тежки пластмасови съдове за кучешка храна и вода, емайлирана метална ваничка, кучешки шампоан против въшки и кърлежи, специална четка за оплетената козина на спътника си, нашийник и каишка.
Докато Травис подреждаше тези неща в каросерията на пикапа, кучето го наблюдаваше през задното стъкло с плътно долепен нос.
Сядайки зад волана той му каза:
— Много си мръсен и вониш. Нали няма да ми създадеш много проблеми, ако те изкъпя?
Кучето се прозя.
Когато вече влезе в алеята на четиристайното си бунгало под наем, в северния край на Санта Барбара и спря двигателя, започваше да се замисля дали действията на кучето тази сутрин всъщност бяха чак толкова удивителни.
— Ако не ми покажеш същото отново — каза той на кучето, като пъхаше ключа във външната врата, — ще трябва да си призная, че там, в гората, просто ми е хлопала дъската, и че съм толкова смахнат, та да си въобразя всичко това.
Застанало до него на площадката, кучето го погледна въпросително.
— Искаш ли да носиш отговорността за това, че се съмнявам дали съм с всичкия си? М-м-м-м?
Една оранжево-черна пеперуда се стрелна покрай лицето на ретривъра и го стресна. Кучето излая веднъж и се втурна да преследва пърхащата плячка надолу по пътечката. Като се стрелкаше насам-натам из градинката, подскачаше високо и ловеше въздуха с уста, а ярката му жертва все се изплъзваше, то почти се блъсна в пъстрото стебло на една канарска финикова палма, след това едва избягна тежкия удар в стената на едно басейнче за водопой на птици и накрая тромаво спря в една леха с високи новогвинейски цветя, над които пеперудата набра безопасна височина. Ретривърът се претърколи веднъж, изправи се на крака и изтърча от лехата.
Когато разбра, че е надхитрено, кучето се върна при Травис. Погледна го глуповато.
— Ами, чудно куче — каза той. — Тежък случай.
Отвори вратата и ретривърът се впусна пред него. Искаше незабавно да изследва тези нови стаи.
— По-добре да те открадне някой — извика Травис подире му.