— Сигурна? — каза си. — Човече, ти наследи парите на баща си. Започна живота си с повече от една стъпка пред повечето хора.
Ако беше предан на Карън както тези хора — на онзи помияр, то тази преданост би означавала, че нейните желания трябва да стоят пред всичко останало. Щом Карън иска семейство, значи трябва да се погрижи за семейството преди кариерата. Така, нали? Поне трябваше да направи компромис и да си родят деца, докато бяха в началото на трийсетте си години. Между двайсет и трийсет можеше да се посвети на кариерата, а след това — на отглеждането на деца. А вече беше на четиридесет и пет, почти четиридесет и шест, Карън — на четиридесет и три, и времето за деца вече бе отминало.
Лем почувства страшна самота.
Стана от леглото, отиде до банята, както беше по шорти, включи лампата и се вгледа напрегнато в огледалото. Очите му бяха зачервени от кръв и подути. Покрай този случай беше загубил толкова тегло, че лицето му започваше да изглежда почти без плът.
Отново го обхванаха стомашните конвулсии, той се преви на две, като се държеше с две ръце за мивката, а главата му висеше вътре. Тази болка започна да го спохожда последния месец, но състоянието му се влошаваше с изумителна бързина. Болката не го отпусна дълго време.
Когато отново застана срещу своето отражение в огледалото, си каза:
— Ти дори не си верен на самия себе си, глупако. Убиваш се, работиш до смърт и не можеш да спреш. Нито верен на Карън, нито на себе си. Всъщност не си верен на страната си и на Управлението, ако трябва да се изразиш точно. По дяволите, единственото нещо, на което си всецяло и неотклонно предан, е налудничавият възглед на татко ти за живота като ходене по опънато въже.
Налудничав.
Тая дума сякаш отекваше в банята дълго след като я изрече. Той обичаше и уважаваше баща си, никога не беше казвал нищо против него. И все пак днес призна на Клиф, че баща му е бил „невъзможен“. А сега — налудничав възглед. Той още обичаше баща си и винаги щеше да изпитва същите чувства към него.
Но започваше да се замисля дали един син може да обича баща си и в същото време изцяло да отхвърля неговите поучения.
Преди година, преди месец, даже преди няколко дни той беше убеден, че е невъзможно да се придържа неотклонно към тази любов и в същото време да следва свои, различни, виждания за живота. Но, за Бога, сега не само изглеждаше възможно, но и твърде важно, да отдели обичта към баща си от сляпото следване на неговия „работохолизъм“ „Какво става с мене?“, зачуди се той. Свобода? Свобода най-накрая, на четиридесет и пет? Поглеждайки настрани в огледалото, добави на глас: — Почти четиридесет и шест.
Девета глава
1
В неделя Травис отбеляза, че Айнщайн все още има апетит по-слаб от обичайния, но в понеделник, 29 ноември, ретривърът изглеждаше наред. В понеделник и вторник Айнщайн изяде всичко до троха и започна да чете нови книги. Кихна само един път и не кашля нито веднъж. Пиеше повече вода от преди, но не прекалени количества. Е, прекарваше повече време край камината, притичваше из къщата по-бавничко… но нали вече зимата бързо се спускаше над тях, а поведението на животните се променя през различните сезони.
От една книжарница в Кармъл Нора купи „Домашен ветеринарен наръчник за собственика на куче“. Прекара в четене няколко часа на кухненската маса, търсейки какво точно могат да означават симптомите на Айнщайн. Откри, че слабата подвижност, частичната загуба на апетит, кихането, кашлянето и необичайната жажда се появяват при стотици заболявания — или пък не означават нищо особено.
— Почти единственото, което не е възможно при тези признаци, е настинката — каза тя. — Кучешките настинки не приличат на нашите.
Когато купи книгата, симптомите на Айнщайн вече бяха толкова отслабнали, че тя го сметна за съвсем здрав.
В килерчето до кухнята Айнщайн използва буквите на „Скрабъл“, за да им каже: ЗДРАВ КАТО БИК.
Травис спря до кучето, погали го и каза:
— Разбира се, ти трябва да си знаеш най-добре.
ЗАЩО СЕ КАЗВА ЗДРАВ КАТО БИК?
Докато връщаше буквите в пластмасовите тръбички, Травис опита да обясни:
— Ами, защото значи, че не се разболяваш.
БИКОВЕТЕ НЕ СЕ ЛИ РАЗБОЛЯВАТ?
Травис се замисли за метафората — „здрав като бик“ — и разбра, че не е съвсем сигурен защо тя значи точно това. Помоли за помощ Нора, която дойде до вратата на килера, но и тя не можа да обясни ясно фразата.
Ретривърът извади с лапа още букви и ги размести с носа си, докато се получи въпросът:
ЗАЩО СЕ КАЗВА СТАБИЛЕН КАТО ДОЛАР?