Айнщайн потрепери под ръката на Нора, като че ли беше чул всичко и разбираше тежкото си състояние.
— Добре, да, разбира се — каза Травис, — очевидно той ще трябва да остане тук, във вашия кабинет. И ние ще останем с него.
— Няма нужда от… — започна Кийн.
— Да, правилно, няма нужда — изрече бързо Травис, — но ние искаме да останем, нищо не ни пречи, можем да спим тук на пода тази вечер.
— О, опасявам се, че не е възможно — каза Кийн.
— Да, е, о, да, напълно е възможно — започна да бърбори Травис в стремежа си да убеди ветеринаря. — Не се тревожете за нас, докторе. Ще се оправим лесно. Айнщайн има нужда от нас, затова ще останем тук, най-важното е да останем, и, разбира се, ще ви платим допълнително за неудобството.
— Но аз не държа хотел!
— Ние трябва да останем — каза Нора твърдо.
Кийн продължи да се противи:
— Вижте сега, аз съм разумен човек, но…
Травис го стресна, когато здраво стисна дясната ръка на ветеринаря със своите две ръце.
— Чуйте ме, доктор Кийн, моля ви, нека опитам да обясня. Знам, че това е необичайно изискване. Знам, че сигурно ви приличаме на двама луди, но имаме причини да говорим така, и то доста сериозни. Той не е обикновено куче, доктор Кийн. Той спаси моя живот…
— Също спаси и моя — намеси се Нора. — И то при друг инцидент.
— И ни събра заедно — каза Травис. — Без Айнщайн ние никога нямаше да се срещнем, да се оженим и отдавна да сме мъртви.
— Изумен, Кийн гледаше ту единия, ту другия.
— Искате да кажете, че е спасил живота ви, в буквалния смисъл? И то при отделни инциденти?
— В буквалния смисъл — потвърди Нора.
— И после ви е събрал заедно?
— Да — каза Травис. — Промени живота ни толкова, че вече нито можем да си го представим, нито да го обясним.
Стиснат здраво от Травис, ветеринарят погледна Нора, после снижи поглед към хриптящия ретривър, поклати глава и каза:
— Аз съм като попивателна за кучешки геройски истории. И със сигурност искам да чуя и тази.
— Ще ви я разкажем цялата — обеща Нора. „Но, помисли си тя, това ще бъде една внимателно редактирана версия.“
— Когато бях петгодишен — каза Кийн, — един черен лабрадор ме спаси от удавяне.
Нора си спомни красивото черно куче във всекидневната и се замисли дали всъщност то не е потомък на лабрадора, спасил Кийн — или просто е знак за огромния му дълг към кучетата.
— Е, добре — каза Кийн, — можете да останете.
— Благодаря ви — гласът на Травис пресекваше от вълнение. — Благодаря ви.
Кийн се измъкна от ръцете на Травис и каза:
— Но трябва да минат поне четиридесет и осем часа, преди изобщо да сме сигурни, че Айнщайн ще оживее. Ще бъде тежко чакане.
— Нищо не са четиридесет и осем часа — отвърна Травис. — Две нощи спане на пода. Ще се справим.
Кийн им каза:
— Нещо ми подсказва, че точно за вас и при тези обстоятелства четиридесет и осем часа ще бъдат цяла вечност.
После погледна часовника си и продължи:
— А сега, моят помощник трябва да пристигне до десетина минути и веднага след това ще отворим кабинета за сутрешните прегледи. Не е възможно да се мотаете тука в краката ми, докато приемам други пациенти. Вие пък не бихте стояли в чакалнята за пациенти с куп други разтревожени собственици и болни животинчета; това може само да ви разстрои. Но е възможно да останете във всекидневната докато затворим кабинета късно следобед и тогава ще се върнете тука да стоите при Айнщайн.
— Ще можем ли да му хвърляме по един поглед през деня? — попита Травис.
Кийн отговори с усмивка:
— Да. Но само по един поглед.
Травис спря да трепери след като Нора постави ръка върху неговото рамо. Напрежението му спадна малко, той се отпусна, сякаш беше чул, че ще им позволят да останат непрекъснато до кучето, и почувства огромно облекчение.
Сутринта премина мъчително бавно. В стаята на доктор Кийн имаше телевизор, книги и списания, но нито Нора, нито Травис се интересуваха сега от телевизия и четене.
През около половин час ту единият, ту другият се измъкваше в коридора и надзърташе в кабинета какво става с Айнщайн. Не изглеждаше да е по-зле, но не се виждаше и никакво подобрение.
По едно време влезе Кийн и им каза:
— Между другото, не се смущавайте да използвате банята. А в хладилника има разхладителни питиета. Ако искате, направете си кафе — и се усмихна на черния великан до себе си. — А този приятел се казва Пука. Ако му дадете възможност, може да ви умори от любов.