От тъмното навъсено небе висяха парцаливите кълбета на буреносни облаци. Сивата повърхност на Тихия Океан сякаш не бе от вода, а от милиарди каменни отломки и гранитни плочи, непрекъснато раздвижвани от някакви скрити геоложки катаклизми в земята отдолу.
Мрачното време не можа да развали тяхното добро настроение. Нора сияеше, а Травис не усети как е започнал да си подсвирква. Айнщайн гледаше пейзажа навън с голям интерес и явно разбираше колко безценно е да виждаш дори мрачната красота на този почти безцветен зимен ден. Може би той изобщо не бе очаквал да види отново света извън кабинета на Джим Кийн и затова даже сивокаменната морска твърд и потискащо ниското небе му изглеждаха като неоценимо красиви пейзажи.
Когато пристигнаха, Травис остави Нора и ретривъра в пикапа, а той влезе в къщата сам, през задната врата, въоръжен с 38-калибровия пистолет, който държаха в пикапа. В кухнята, където лампата още светеше след бързото им заминаване миналата седмица, той веднага грабна автомата „Узи“, скрит в едно шкафче, и остави по-малкия пистолет. После претърси внимателно всички стаи, като гледаше зад всяка по-голяма мебел и във всички гардероби и килери.
Не видя следи от кражба и не очакваше това. В тази рядко населена територия почти не се извършваха подобни престъпления. Човек можеше да остави вратата си отключена дни наред без да се страхува, че вътре ще нахлуят крадци и ще оберат всичко с изключение на тапетите.
Той не се опасяваше от крадци, а от Чуждия.
В къщата нямаше никого.
Травис провери и обора преди да вкара вътре пикапа, но и там всичко бе наред. Като влезе в къщата, Нора остави Айнщайн на пода и смъкна одеялото от него. Той се заклатушка из кухнята, душейки всичко. А във всекидневната погледна студената камина и провери своята машина за обръщане на страници.
После се върна в кухненския килер, включи лампата с педала и започва да измъква букви от пластмасовите тръбички.
У ДОМА.
Наведен до кучето, Травис каза:
— Сигурно е хубаво, че си тук, нали?
Айнщайн подуши гърлото на Травис и го близна по шията. Златистата козина на кучето беше пухкава и миришеше хубаво, защото Джим Кийн го изкъпа в кабинета си, като внимателно контролираше всичко, за да избегне всякакви рискове. Но дори толкова пухкав и свеж, Айнщайн все пак не приличаше на себе си; изглеждаше уморен и беше много отслабнал, защото загуби няколко фунта тегло за по-малко от седмица.
След като извади с лапа още букви, Айнщайн отново изписа същата дума, сякаш искаше подчертае своето задоволство:
У ДОМА.
Застанала до вратата на килера, Нора каза:
— Домът е там, където е сърцето, а тук сме оставили нашите сърца. Ей, хайде да си направим вечеря сега и да хапнем във всекидневната, докато гледаме на видеото „Коледната песен на Мики“. Искаш ли?
Айнщайн размаха бързо опашка.
Травис го попита:
— Мислиш ли, че ще се справиш с малко от любимата си храна — няколко бисквитки за вечеря?
Айнщайн облиза бърните си. След това измъкна още букви, с които изрази своето възторжено одобрение за предложението на Травис.
ДОМ Е ТАМ, КЪДЕТО СА БИСКВИТКИТЕ.
Травис се събуди посред нощ и видя, че Айнщайн стои до прозореца на спалнята, изправен на задни лапи и поставил предните върху рамката. Едва го виждаше на мъждукащата светлина от нощното осветление в съседната баня. Вътрешните щори бяха спуснати и заключени, затова кучето не можеше да вижда нищо в предния двор. Но, може би, за да усети присъствието на Чуждия, той най-малко се нуждаеше от зрението си.
— Да не би вън да има нещо, моето момче? — попита Травис тихо, защото не искаше да буди Нора без нужда.
Айнщайн свали предните си лапи от рамката, изтича до онази страна на леглото, където лежеше Травис, и постави глава върху дюшека.
Галейки кучето, Травис прошепна:
— Той ли идва?
Отговорът на Айнщайн беше само едно загадъчно изскимтяване, след което той се намести на пода до леглото и заспа отново.
След няколко минути заспа и Травис.
Събуди се отново преди зазоряване и видя, че този път Нора е седнала в края на леглото и гали Айнщайн.
— Спи, спи — каза тя на Травис.
— Какво има?
— Нищо — каза тя в просъница. — Събудих се и го видях до прозореца, но няма нищо. Спи.
Той успя да заспи трети път, но сънува, че Чуждият се оказва достатъчно умен да разбере как се използуват сечива и инструменти през шестте месеца преследване на Айнщайн и сега, със светещи жълти очи, си пробива път през щорите на спалнята със секира.