Като хвана жената за рамото, я изправи отново на крака и я завлече в банята. Порови из чекмеджетата, докато накрая намери аптечката; лейкопластът щеше да му свърши работа.
Върна я пак в спалнята и я накара да легне на леглото по гръб. С лейкопласта върза глезените й един към друг, а китките й обездвижи отпред. В някакво чекмедже намери чифт фини пликове, от които направи тампон и затъкна с него устата й. Накрая я дозапуши с последното парче лейкопласт.
Тя се извиваше с всичка сила и очите й бяха потънали в пот и сълзи.
Винс излезе от спалнята и отиде до хола, където коленичи до трупа на Джонатан Ярбек, с който имаше работа за довършване. Обърна го по гръб. Единият от куршумите, влезли откъм тила на Ярбек, беше пробил гърлото му, точно под брадичката. Отворената му уста беше пълна с кръв. Едното му око се беше завъртяло навътре в кухината и сега се виждаше само бялата очна ябълка.
Винс погледна другото око.
— Благодаря — каза той искрено и с почит. — Благодаря ви, господин Ярбек.
Затвори и двата клепача. След това ги целуна.
— Благодаря.
Целуна и челото на мъртвеца.
— Благодаря за всичко, което ми дадохте.
След това мина през гаража, където порови из шкафовете и откри някои инструменти. Избра си чук с удобна гумирана дръжка и хромирана стоманена глава.
Когато се върна в тихата спалня и постави чука на леглото до вързаната жена, очите й се разшириха почти смешно.
Тя започна да се извива и гърчи, опитваше се да изкопчи ръцете си от примката на лепкавата лента, но напразно.
Винс съблече дрехите си.
Като видя, че очите й го гледат със страшния ужас, с който преди малко гледаха чука, той каза:
— Моля не се тревожете, доктор Ярбек. Няма да ви докосна с пръст — и постави сакото и ризата си на облегалката на един стол. — Няма де е нужно да преживеете това унижение — събу обувките, чорапите и панталоните си. — Нямам полово влечение към вас. Не съм такъв човек. Просто си събличам дрехите, за да не ги напръскам целите с кръв.
Вече гол, той вдигна чука, насочи го към левия й крак и разби коляното й. Около петдесет-шестдесет удара след началото дойде Моментът.
С-с-с-с-нап.
Една внезапна енергия нахлу в него. Усети свръхчовешка сила, а сетивата му като че ли докоснаха всичко — всеки цвят и материя наоколо. Усети, че сега е по-силен от всякога, че е Бог в тяло на човек.
Изтърва чука и падна на голите си колене край леглото. Постави чело на кървавата постелка и започна да вдишва дълбоко, тръпнейки от наслада, силна до непоносимост.
След две минути, вече овладян, свикнал с по-голямата си сила, той се изправи, обърна лице към мъртвата жена и дари с целувки размазаното й лице, като не забрави и дланите на двете й ръце.
— Благодаря.
Беше тъй развълнуван от жертвата й в негово име, че щеше да заплаче с глас. Но радостта от собствения му успех беше по-силна от жалостта, и сълзи не потекоха.
Взе бърз душ в банята. Докато водата отнасяше сапунената пяна, той си мислеше колко е щастлив — беше направил убийството своя професия; плащаха му за това, което би правил и без възнаграждение.
Когато се облече, изтри с кърпа няколкото вещи, които беше докоснал след влизането в къщата. Той винаги помнеше всеки свой ход и не се тревожеше, че може да пропусне нещо в заличаването на Отпечатъците или да забрави някоя случайна улика. Блестящата му памет беше още една страна на неговия Дар.
Когато излезе от къщата, разбра, че е вече нощ.
Трета глава
1
През по-ранните часове на вечерта ретривърът не показа нищо от забележителните способности, които заинтригуваха Травис. Наблюдаваше кучето — ту открито, ту без да се издава — но не видя нищо любопитно.
Приготви си вечеря от сандвичи с бекон, зелена салата и домати, а за кучето отвори кутия „Алпо“. „Алпо“-то му хареса и то изяде съдържанието на едри хапки, но беше ясно, че предпочита неговата храна. Седеше на кухненския под до стола му и го гледаше със замечтан поглед как яде двата си сандвича върху масата с Червена покривка. Накрая му даде две парченца бекон.
В кучешката му молба за храна нямаше нищо необикновено. Не изпълни никакви главозамайващи трикове. Просто ближеше хълбоците си, виеше тихо от време на време и използуваше ограничения си репертоар от нещастни изражения, които трябваше да предизвикат състрадание и милост. Всяко дворно куче би направило същото за да се сдобие с мечтаната хапка.
По-късно, когато бяха в хола, Травис включи телевизора и кучето се сви на топка върху канапето до него. След малко сложи глава на крака му и явно искаше да го галят и чешат зад ушите и Травис се подчини. Понякога поглеждаше към телевизора, но очевидно програмите не го вълнуваха.