След малко треперенето й отслабна. Нора си легна отново. Останалият сладолед се беше стопил, затова го остави върху нощната масичка. Взе в ръце романа на Дикенс и се опита отново да потъне в историята на Пип. Но вниманието й непрекъснато се отклоняваше към телефона, към сатъра — и към отворената врата на горния коридор, където все й се привиждаше някакво движение.
3
Травис влезе в кухнята и кучето го последва.
Той посочи с пръст хладилника и каза:
— Покажи ми. Направи го пак. Подай ми една бира. Искам да видя как го направи.
Кучето не помръдна.
Травис приклекна.
— Слушай, рошава муцуно. Кой, мислиш, те измъкна от оная гора и те спаси от това, което те преследваше? Аз. Кой ти купи хамбургери? Аз. После те изкъпах, нахраних и ти дадох дом. А сега ти ми дължиш нещо. Не се преструвай повече на скромен. Ако наистина можеш да го отвориш, направи го!
Кучето приближи старичкия „Фриджидеър“, наведе глава към долния ъгъл на емайлираната врата, захапа яко края й и дръпна назад, като напрягаше цялото си тяло. Гумената лента се отлепи с едва чуто всмукване на въздух. Вратата се отвори широко.
Кучето веднага застана пред отворения хладилник, подскочи и постави двете си лапи широко върху една от решетките.
— Дяволска работа — каза Травис и се доближи.
Кучето надничаше във втория рафт, където Травис беше оставил кутии бира, диетично Пепси и зеленчуков сок V-8. То извади още един „Корс“, пусна лапи върху пода и отиде при Травис, оставяйки хладилника да се затвори.
Той пое бирата, както стоеше с една бира във всяка ръка, каза повече на себе си, отколкото на кучето:
— Добре, някой може да те е научил да отваряш врата на хладилник. Даже може да те е научил да разпознаваш бирата, марката й по кутията и как да му я носиш. Но все пак тук има някаква загадка. Възможно ли е марката, която са те учили да познаваш, да е същата, която аз имам в хладилника си? Вероятно е, но не много. Освен това, аз не съм ти казвал нищо. Не съм молил да ми носиш бира. Ти го направи на своя глава, като че ли си сметнал, че точно в момента ми се пие бира. А наистина ми се пие.
Травис остави едната кутия на масата. Отри другата в ризата си, отвори капачето и отпи няколко глътки. Не се тревожеше, че кутията е била в устата на кучето. Беше твърде развълнуван от учудващата му ловкост, за да мисли за микроби. Освен това то хващаше кутиите за дъното, сякаш знаеше хигиенните изисквания.
Ретривърът го гледаше как пие.
Като изпи една трета от бирата, Травис си обърна към кучето:
— Ти струва ми се, разбра, че съм напрегнат и тревожен и реши, че една бира ще ми помогне да се отпусна. Полудявам ли или що? Та това е аналитично мислене. Е, много домашни животни усещат настроението на своите господари. Но колко от тях знаят какво е бира и колко от тях разбират, че тя може да прави стопанина по-благосклонен? И друго — как разбра, че има бира в хладилника? Възможно е да си я видял вечерта като си правех сандвичи, и все пак…
Ръцете му трепереха. Отпи още бира, а зъбите му леко тракаха при допира с кутията.
Кучето заобиколи червената маса от Формика и стигна до вратата на двата шкафа под мивката. Отвори единия, завря главата си в тъмното, извади от там кутийка кучешки бисквити „Милк-Боун“ и ги отнесе право при Травис.
Той се засмя и каза:
— Е, добре, щом аз мога да си пия бирата с твоя помощ, значи и ти заслужаваш почерпка — и взе опаковката от кучето, за да му я отвори. — Няколко бисквити ще ти оправят ли настроението, рошава муцуно? — той постави пакет на пода. — Имам ти доверие, че няма да прекаляваш с яденето като обикновените кучета — засмя се той. — Дявол го взел, мисля, че спокойно мога да ти поверя и колата да я караш.
Ретривърът извади ловко една бисквита от пакета, седна с разкрачени задни лапи и щастливо захрупа почерпката.
Травис издърпа един стол, седна на масата и каза на кучето:
— Ти ме караш да вярвам в чудеса. Знаеш ли какво правех в ония гори тази сутрин?