Усърдно раздробявайки бисквитата с челюстите, кучето изглежда не обръщаше внимание на Травис в момента.
— Това беше една сантиментална екскурзия — исках да си спомня колко ми беше приятно в планините Санта Ана когато бях още момче, в дните преди… преди животът ми да стане толкова тъжен. Исках да убия няколко змии — както правих, когато бях малък, — да бродя, да разглеждам и да чувствам хармонията на живота, както едно време. Защото вече много отдавна не ме е грижа дали съм жив или мъртъв.
Кучето спря да дъвче, преглътна трудно и се втренчи съсредоточено в Травис.
— Напоследък изпадам в депресии по-мрачни от обратната страна на луната. Знаеш ли какво е депресия, пухчо?
Оставяйки бисквитата Милк-Боун, ретривърът стана и се доближи до него. Погледна го в очите със същата парализираща прямота и дълбочина като преди.
Когато погледите им се срещнаха, Травис каза:
— Но все пак не помислих за самоубийство. Знаеш, бях възпитан като католик и въпреки че от години не съм стъпвал в църковна служба, все още мисля, че вярвам. А за един католик самоубийството е смъртен грях. Нещо като убийство. Освен това съм твърде умен и упорит, за да се предпазвам, колкото и мрачни да стават обстоятелствата.
Ретривърът мигна, но не наруши общуването с погледи.
— Отидох в ония гори да потърся щастието, което някога имах. А се натъкнах на тебе.
— Аф — каза кучето, сякаш искаше да каже: „добре“.
Той хвана главата му с две ръце, наведе своето лице към неговото и каза:
— Депресия. Чувствуваш, че животът ти е бил безсмислен. Как може едно куче да знае тия работи, м-м-м-м? Кучето не се тревожи за нищо, нали? За него всеки ден е радостен. Ама наистина ли разбираш за какво ти приказвам, а, момче? За бога, струва ми се, че разбираш. Но не ти ли приписвам твърде много разум, твърде много мъдрост, пък даже и да си някое куче-магьосник от приказките? А? Разбира се, ти можеш да правиш изумителни номера, но това не значи, че ме разбираш.
Ретривърът се дръпна и се зае пак с пакета Милк-Боун. Взе опаковката със зъби и разсипа двайсет — трийсет бисквити на линолеума.
— Ето, пак същото — каза Травис. — Една минута приличаш на получовек — а следващата вече си просто едно куче с кучешките му проблеми.
Но изглежда ретривърът не беше гладен. Започна да побутва бисквитите с черния връх на муцуната си и като се заемаше само с по една бисквита, ги подреждаше една под друга точно в свободната среда на кухнята.
— Какво е това пък сега?
Беше подредил вече пет в линия, която постепенно извиваше надясно. С шестата подчерта извивката. Докато го наблюдаваше, Травис бързо допи първата си бира и отвори втората. Усещаше, че му е нужна.
Кучето огледа редицата бисквити за секунда, сякаш не беше сигурно какво точно е започнало да прави. Пристъпи напред-назад няколко пъти с очевидна несигурност, но накрая прибави още две бисквити към линията. Погледна Травис, после Формата, която създаваше на пода, и добута с муцуната девета бисквита.
Травис изпи глътка бира и напрегнато зачака какво ще се получи.
Разтърсвайки глава и пухтейки от безсилие, кучето отиде до другия край на стаята и се загледа в ъгъла с наведена глава. Травис се зачуди какво ли прави. Някак му хрумна, че кучето е отишло в ъгъла да се концентрира. След малко то се върна и довлече десетия и единадесетия елемент на увеличената конструкция.
Отново го облада предчувствие, че ще се случи нещо много важно. Стисна палци с напрежение.
Този път не остана излъган. Златният ретривър беше използувал деветнадесет бисквити за да нарисува един разпознаващ се, макар и груб, въпросителен знак върху пода на кухнята и сега гледаше Травис с изразителните си очи.
Въпросителен знак.
И той значеше: „ЗАЩО?“ Защо си бил толкова потиснат?
Защо чувствуваш, че животът ти е безсмислен и празен?
Кучето явно разбра какво му беше казал. Е, да, то може бе не разбираше точно езика, не схващаше всяка негова дума, но някак възприемаше значението на това, което беше казал, или поне достатъчно от смисъла, за да прояви интерес и любопитство.
И, за Бога, ако то разбираше смисъла на въпросителния знак, значи можеше да мисли абстрактно! Самото понятие за прости символи — азбуки, цифри, въпросителни знаци, удивителни — които предават по стенографски начин сложни идеи… да, това изискваше абстрактно мислене. А абстрактното мислене е запазено само за един биологически вид на земята: човека. Невъзможно беше да се помисли, че този златен ретривър е човек, но някак той беше придобил интелектуални умения, с които никое друго животно не можеше да се гордее.
Травис беше стъписан. Но във въпросителната нямаше нищо случайно. Беше грубовато, но не безцелно нарисувана. Някъде кучето беше виждало този символ и беше обучено да го познава. Теоретиците на статистиката казваха, че неограничен брой маймуни, оставени заедно с неограничен брой пишещи машини, все някой ден ще успеят да възпроизведат цялата велика английска литература просто по пътя на безкрайната поредица от случайности. Той изчисли, че ако това куче е изписало въпросителна от бисквити само за около две минути по чиста случайност, то вероятността да направи това е десет пъти по-малка, отколкото всички ония маймуни да напишат отново пиесите на Шекспир.