— Беше преди осем години, тогава бях на двадесет и осем. Напуснах армията. Върнах се у дома в Калифорния. Сдобих се с разрешение за сделки с недвижими имоти, защото татко се занимаваше с продажба на недвижими имоти и аз не виждах какво друго мога да правя. Всъщност потръгна добре, сигурно защото не ми пукаше дали купуват къщите, които им показвах, не настоявах много за осъществяване на сделките, може би защото не им приличах на търговец. Но е факт, че станах брокер, защото се справих отлично. Открих собствена кантора, наех търговци.
Така беше срещнал Пола. Тя беше висока руса красавица, весела и умна и стихията й бяха сделките с недвижими имоти.
Даже се шегуваше, че в предишния си живот е била представителка на холандските колонизатори, когато са залъгали индианците с мъниста и огледалца, за да купят Манхатън. Тя беше поразена от Травис. Така му и каза: „Господин Корнъл, сър, аз съм поразена. Вие действате тихо, но силно. Никога не съм виждала някой да прилича толкова на герой, изигран от Клинт Ийстууд“. Травис се съпротивляваше само отначало. Не мислеше, че може да урочаса и Пола; или поне си налагаше да мисли така, защото все още не се беше върнал към детското си суеверие. Но не искаше да рискува болката от нова загуба. А тя продължаваше да го преследва, без да се смущава от неговата несигурност и след време той трябваше да признае, че е влюбен. Толкова влюбен в нея, че отвори душата си и й разказа за дългата гоненица със смъртта, нещо, за което не беше говорил никому. „Слушай — му беше казала Пола — мене никога няма да ме оплакваш. Аз ще те надживея, защото съм от тези, които не крият чувствата си. Изкарвам си го на хората около мене, така че ще съкратя твоя живот с десет години.“
Ожениха се с обичайната градска церемония преди четири години, в лятото след трийсет и втория рожден ден на Травис. Обичаше я. Господи, колко много я обичаше.
Каза на Айнщайн:
— Тогава още не знаехме, но в деня на сватбата тя беше вече болна от рак. Почина след десет месеца.
Кучето отново постави глава в скута му.
Известно време Травис стоя безмълвен.
Отпи малко бира.
Погали кучешката глава.
След малко продължи:
— След това се опитах да карам като преди. Винаги съм се гордял с това, че каквото и да стане, мога да се противопоставям на съдбата и да продължавам напред с гордо вдигната глава. Но това са глупости. Държах кантората за недвижими имоти още една година. Но вече изобщо не ме вълнуваше. Преди две години я продадох. Изтеглих в брой всичките си инвестиции. Взех парите и ги оставих в банката. Наех тази къща. Прекарах последните две години в мрачно настроение… е, умислен. Започвам да отбягвам хората. Нищо чудно, нали? Бях дяволски самотен. Разбираш ли, в мене се върнаха отново всичките ми мисли от детството. Отново започнах да вярвам, че съм опасен за всеки, който ме доближи. Но ти ме промени изведнъж, Айнщайн. За един ден станах съвсем друг. Кълна се, като че ли Провидението те изпрати, за да ми отвориш пак очите за тайнствената красота и чудесата на живота, които само един глупак може да пренебрегне и да се свие в черупката си.
Кучето отново го съзерцаваше.
Той надигна бирата, но кутията беше празна.
Айнщайн отиде до хладилника и донесе друга бира Корс.
Травис взе кутията от кучето и попита:
— Сега, като чу цялата тъжна история, какво мислиш? Не смяташ ли, че ще е малко глупаво да се навърташ около мене? Не смяташ ли, че е опасно?
Айнщайн издаде гърлен звук.
— Това „не“ ли беше?
Айнщайн се търколи по гръб и навири крака във въздуха, откривайки коремчето си както по-рано, когато позволи на Травис да му сложи нашийника.
Травис остави бирата, стана от стола, намести се на пода и го погали по коремчето.
— Е, добре — каза той. — Добре. Но не умирай заради мене, дяволе. Не смей да умираш заради мене.
6
Телефонът на Нора Девън иззвъня пак в единайсет.
Беше Стрек:
— В леглото ли си, хубавичке?
Тя не отговори.
— Не ме ли искаш при себе си?
Откакто звънна за последен път тя обмисляше как да се справи с него и наум й дойдоха няколко заплахи, които се надяваше да свършат работа. Каза му:
— Ако не ме оставиш на мира, ще ида в полицията.
— Нора, съвсем голичка ли спиш?
Беше седнала в леглото. Поизправи се още — напрегната и решителна.
— Ще ида в полицията и ще кажа, че… че си се опитал да ме насилиш. Ще го направя, кълна се.
— Искам да те видя голичка — каза той, без да обръща внимание на предупреждението.
— Ще излъжа. Ще кажа, че си ме и-изнасилил.
— Не желаеш ли да усетиш моите ръце върху гърдите си, Нора?
Леки конвулсии в стомаха я накараха да се приведе още в леглото.