Валтерът калибър 38 беше напълно зареден. След като приключи работата в къщата на Ярбек, той зави чисто нов заглушител върху цевта — от новия модел с намалена дължина, чийто два пъти по-малък размер в сравнение със стандартния беше плод на технологическата революция. Постави оръжието близо до себе си.
Имаше и шестинчов нож с автоматично отварящо се острие. Пусна го в десния преден джоб на панталоните си.
След като нави въжената гарота за удушаване в стегната намотка, я пъхна в левия вътрешен джоб на якето си.
Имаше и палка с тежест от оловни сачми. Нея прибра в десния вътрешен джоб на якето.
Не мислеше да използува друго освен пистолета. Въпреки това обичаше да е подготвен за всякакви случайности.
При някои поръчки беше използувал полуавтоматичен „Узи“, нелегално преработен за автоматична стрелба. Но настоящата задача не искаше по-тежко въоръжение.
Той имаше също малък кожен пакет, колкото половин комплект за бръснене, съдържащ няколко най-прости инструменти за влизане с взлом. Тях изобщо не прегледа. Вероятно нямаше да му дотрябва, защото много хора проявяваха учудващо лекомислие относно сигурността на домовете си и оставяха незаключени нощем врати и прозорци, като че ли вярваха, че живеят в квакерско селище от деветнадесети век.
В единайсет и четиридесет той се наведе между предните седалки и погледна през страничното прозорче към къщата на Хъдстънови. Всички лампи бяха загасени. Добре. Вече бяха в леглата.
Искаше да ги остави да заспят, затова пак седна във фургона, изяде един шоколад „Гудбар“ и се замисли как да похарчи част от съществените хонорари, спечелени от сутринта до сега.
Отдавна искаше да има воден мотоциклет — една от ония страхотни машини, с които е възможно да усещаш, че караш водни ски, без да те тегли скутер. Той беше голям любител на океана. Нещо в морето го привличаше; чувствуваше се уютно в приливните вълни и живееше почти пълноценно, когато се движеше в хармония с огромните, надигащи се, тъмни маси вода. Наслаждаваше се на гмуркането, ветроходството и сърфа. През младежките си години прекарваше повече време на плажа отколкото в училище. И сега понякога яхваше дъската за сърф — само ако вълната е висока. Но вече беше на двадесет и осем и търсеше по-силни усещания от сърфинга. Това, с което преди постигаше трепет и вълнение, вече не му стигаше. Напоследък го вълнуваше скоростта. Представяше си как се плъзга по сивото и тъмно море със своята мощна машина, шибан от вятъра и разтърсван от ударите на непрекъснато прииждащите вълни, как обяздва Пасифика като каубой от родео върху някое младо животно…
В четвърт след полунощ излезе от автомобила. Втъкна пистолета под колана на панталоните си и прекоси тихата и пуста улица към Хъдстънови. Промъкна се през една отворена дървена порта в страничната част на двора, осветен само от лунната светлина, която проникваше през гъстите листа на огромно надвесено коралово дърво.
Спря, за да нахлузи чифт еластични кожени ръкавици. Блестящата на лунните лъчи плъзгаща се стъклена врата водеше към всекидневната. Беше заключена. Една писалка-прожектор от комплекта шперцове освети и дървен прът, пъхнат във вътрешната релса на вратата срещу отваряне със сила.
Хъдстънови съзнаваха значението на сигурността в дома повече от други хора, но това малко интересуваше Винс.
Той притисна малка гумена лепенка към стъклото, очерта с диамантена стъклорезачка кръг близо до дръжката на вратата и внимателно свали изрязаното с лепенка. Провря ръка през отвора и отключи с вътрешната дръжка. После изряза друг кръг близо до прага, отново вкара ръка и отмести дървения прът от релсата, като го побутна към дръпнатите завеси, навътре в стаята.
Не се тревожеше от присъствие на куче. Жената със сладострастния глас му каза, че Хъдстънови нямат домашни животни. Това беше една от причините, по които обичаше да работи именно за тези хора: тяхната информация беше винаги подробна и точна.
След като побутна вратата, се промъкна зад завесите в тъмния хол. Кратко време стоя неподвижен, като чакаше очите му да привикнат към тъмнината и се ослушваше. Къщата беше тиха като гробница.
Първо намери стаята на момчето. Тя беше бледо осветена от електрическия циферблат на малък часовник-радио. Младежът лежеше настрана и леко похъркваше. Шестнайсет. Много млад. Винс ги обичаше много млади.