— Госпожице — попита Травис, — добре ли сте?
— Не й е добре, разбира се — каза бегачът. — Твоето проклето псе връхлетя върху нас, залая ни и искаше да ни докопа…
— Точно сега, изглежда, не й прави нищо — отвърна Травис и погледна продължително другия мъж в очите.
По бузата му беше полепнало нещо като каша от овесено брашно. Травис забеляза преди това, че от една чанта на пейката до жената е изпаднал сладкиш от овесено брашно, а трохите на друг бяха на земята между краката й. Какво, по дяволите, е ставало тук?
Оня погледна свирепо към Травис и понечи да каже нещо. Но тогава погледна жената и Айнщайн и явно разбра, че преднамерената му ярост вече не е уместна. Каза намусено:
— Е, добре… но трябва да си приберете и завържете кучето.
— О, не мисля, че сега ще закачи някого — каза Травис, като закачаше каишката. — Това беше просто случайно.
Все още бесен, но малко разколебан, бегачът погледна свилата се жена и каза:
— Нора?
Тя не му отговори. Просто продължи да гали Айнщайн.
— Ще се видим по-късно — каза й бегачът. Като не получи отговор, обърна се към Травис, присви очи и продължи — Ако тоя пес тръгне по петите ми да ме хапе…
— Няма — прекъсна го Травис. — Може да продължите да тичате. Няма да ви закача. Докато тичаше бавно към най-близкия изход на парка, мъжът се обърна и ги погледна няколко пъти. После се изгуби.
Айнщайн лежеше по корем на пейката и главата му беше в скута на жената.
Травис каза:
— Май ви е харесал.
Галейки с една ръка Айнщайн, без да вдига глава, тя отговори:
— Той е хубаво куче.
— Имам го само от вчера.
Тя не каза нищо.
Травис седна на другия край на пейката, а кучето остана помежду им.
— Името ми е Травис.
Без да отговаря, тя почеса Айнщайн зад ушите. Кучето издаде доволен звук.
— Травис Корнъл — допълни той.
Чак сега тя вдигна глава и го погледна.
— Нора Девън.
— Приятно ми е.
Тя се усмихна, но изглеждаше нервна.
Въпреки че нейната права дълга коса беше свободно пусната, без някаква прическа, а по лицето й нямаше и следа от грим, тя беше доста привлекателна. Косата й беше тъмна и лъскава, имаше безупречна кожа, а сивите очи със зелен оттенък блестяха от яркото майско слънце.
Като че ли усетила неговото одобрение и уплашена от това, тя отново сведе очи.
Той я попита:
— Госпожице Девън… нещо не е наред ли?
Тя не продума.
— Този мъж… той досаждаше ли ви?
— Не, няма нищо — отговори тя.
С тази приведена глава и свити рамене, притисната към пейката от безкрайната си свенливост, тя изглеждаше толкова лесно ранима, че Травис не можеше просто да стане, да си тръгне и да я остави с проблемите й. Затова каза:
— Ако този мъж ви е досаждал, мисля, че трябва да повикаме някое ченге…
— Не — отговори тя меко, но веднага. След това се измъкна изпод главата на Айнщайн и се изправи.
Кучето скочи от пейката и застана до нея, като я гледаше с любов.
Ставайки, Травис й каза:
— Не искам да се натрапвам, разбира се…
Тя закрачи бързо, но не в посоката, която беше поел бегачът. Айнщайн тръгна по петите й, но когато Травис го повика, спря и се върна обратно с нежелание.
Объркан, Травис я гледа, докато се скри от погледа му — загадъчна и измъчена жена с бозава рокля, безформена като одеждата на монахиня от някоя религиозна секта; облекло, което скриваше женската фигура от погледите на мъжете, за да не ги въведе в изкушение.
Двамата с Айнщайн продължиха разходката си в парка. После отидоха на плажа, където ретривърът беше изумен от гледката на безкрайното бушуващо море и от младежите, танцуващи брейк сред облаци пясък и прах. Той много пъти спираше на брега, взираше се в океана минута-две, после игриво и весело скачаше във вълните на прибоя. По-късно, вече у дома, Травис опита да привлече вниманието на Айнщайн върху книгите, които така го вълнуваха снощи, като се надяваше този път да се добере до това, което кучето очакваше да намери там. Айнщайн подуши донесените от Травис томове без никакъв интерес — и се прозя.
През целия следобед в паметта на Травис натрапчиво и ясно се появяваше образът на Нора Девън. Тя наистина нямаше нужда от съблазнителни дрехи за да завладее ума на един мъж. Стигаше само лицето и тия сиви очи със зелен блясък.