Най-накрая стигнаха до един паркинг с красива панорама, където Хейнз спря и паркира зад друга кола с четирима ярко облечени туристи, слизащи точно в този момент. Винс също паркира и отиде пеш до железния парапет на ръба на стръмната скала, откъдето гледката към каменистия бряг и ревящите сто фута надолу вълни беше наистина величествена.
Туристите с папагалено пъстри ризи и раирани панталони изчерпаха възклицанията си за гледката, изщракаха последните си снимки, изхвърлиха колкото отпадъци имаха и отпътуваха, като оставиха Винс и Хейнз сами върху стръмната скала. Единственият автомобил по пътя беше доближаващ черен камион на фирмата Транс Ам. Винс търпеливо го чакаше да отмине. След това искаше да изненада Хейнз.
Вместо да ги отмине, машината на Транс Ам отби встрани, паркира до „Мерцедес“-а на Хейнз и от него слезе едно великолепно момиче на около двадесет и пет. Затича се към Хейнз. Имаше много екзотичен вид — приличаше на мексиканка, но с малко китайска кръв. Носеше широка бяла фланелка, бели шорти и имаше най-красивите крака, които Винс беше виждал. Двамата с Хейнз тръгнаха по парапета, докато се отдалечиха от Винс на около четиридесет фута и там тъй се вкопчиха един в друг, че Винс се изчерви.
Следващите няколко минути той бавно напредваше към тях по парапета, като от време на време храбро се навеждаше надолу и извиваше врат, за да гледа глуповато гърмящия прибой, хвърлящ пръски на двайсет фута във въздуха — и възкликваше „У-у-х-а-а!“, когато някоя особено голяма вълна удряше каменните грамади — и така се опитваше да придаде на приближаването си съвсем невинен вид.
Въпреки че бяха с гръб към него, бризът довяваше откъслечни думи от техния разговор. Жената изглежда се тревожеше, че мъжът й може да открие присъствието на Хейнз в града, а Хейнз я убеждаваше да се реши за утре вечерта. Тоя човек нямаше срам.
По магистралата отново нямаше никакво движение и Винс реши, че няма да му се отдаде друга възможност да се справи с Хейнз. Направи незабелязано последните крачки до момичето, сграбчи я за тила и колана на шортите, вдигна я във въздуха и я изхвърли зад парапета. Пищейки, тя полетя към скалите отдолу.
Всичко стана толкова бързо, че Хейнз дори нямаше време да реагира. Още в секундата, когато жената полетя, Винс се обърна към изумения доктор и заби юмрук в лицето му, после пак, пръсна устните му, счупи му носа и го повали на земята в безсъзнание.
Точно когато Хейнз се свлече, жената се удари в скалите на брега и Винс прие нейния дар въпреки голямото разстояние. С-с-с-с-нап.
Искаше му се спокойно да се наведе надолу и дълго да гледа смазаното тяло върху скалите, но за нещастие нямаше достатъчно време. По магистралата скоро щяха да се появят коли.
Отнесе Хейнз във Форда и го постави на предната седалка отпуснат върху вратата, сякаш просто спеше мирно и тихо. Наклони главата му леко назад, така че кръвта от носа да се стича по гърлото.
От крайбрежната магистрала, която, въпреки че беше главен път, имаше много завои и навсякъде беше в ремонт, Винс последователно отби в няколко все по-тесни и разбити черни пътища, минаващи от макадам в прашни просеки с дълбоки коловози, по-навътре и по-навътре в тропическата гора, докато достигна отдалечено и самотно място, където пътят свършваше пред огромна стена от зелени дървета и избуяла растителност. Докато пътуваха, Хейнз два пъти започна да идва в съзнание, но Винс укроти доктора, като удряше главата му в таблото.
Сега той повлече мълчащия мъж от Форда, през една пролука в храстите, навътре във високата гора, докато намери сенчеста полянка, постлана с пухкав мъх. Граченето и чуруликането на птиците изведнъж секна и непознати животни със странни гласове се разбягаха из шубрака. Големи насекоми и един бръмбар колкото ръката на Винс запълзяха встрани от пътя му, а гущерите се втурнаха нагоре по стеблата на дърветата.
Винс се върна до Форда, където беше оставил някои уреди за разпит. Пакет спринцовки и две стъклени шишенца натриев пентотал. Кожена палка с оловни сачми за тежест. Ръчно електрическо устройство за лазерна хирургия — Тазер, напомнящо дистанционно управление за телевизор. И един тирбушон с дървена дръжка.
Лотън Хейнз беше още в безсъзнание, когато Винс се върна на полянката.
Хейнз трябваше да умре още преди двайсет и четири часа. Хората, наели Винс за изпълнение на три задачи вчера, възнамеряваха да използуват друг наемник на свободна практика, който живееше в Акапулко и работеше на територията на Мексико. Но онзи беше умрял вчера сутринта, когато един дългоочакван колет от „Фортнъм и Мейсън“ в Лондон изненадващо се оказа запълнен с два фунта пластичен експлозив вместо желета и мармалади асорти. Винс се оказа спешно необходим за изпълнение на задачата и групата в Лос Анджелиз го нае, въпреки че ставаше опасно претоварен. А за него това бе добре дошло, защото беше сигурен, че този доктор също е свързан с лабораториите в Банодайн и може да го осведоми по-подробно за проекта „Франсис“.