Травис отиде до телефона, а Айнщайн — при храната си. Когато никой не отговори на първото му повикване, Травис отново каза „Ало“ и кучето вдигна глава от храната. След като Травис накрая попита кой се обажда, Айнщайн прояви по-голям интерес, притича през кухнята и впери поглед към слушалката в ръката му.
Травис я постави върху апарата и се обърна, но Айнщайн остана там, втренчен в стенния телефон.
— Вероятно са набрали погрешно.
Айнщайн погледна към него, после пак към телефона.
— Или са деца, които се мислят за много умни.
Айнщайн започна да вие нещастно.
— Какво те гризе?
Айнщайн просто стоеше на мястото си, с поглед прикован към телефона.
Травис каза с въздишка:
— Виж какво, аз не мога да издържа на повече чудеса за един ден. Ако ти се играе на гатанки, прави го без мене.
Искаше да види първите вечерни новини преди да си приготви вечеря, затова взе едно диетично Пепси от хладилника и влезе в хола, като остави кучето да общува насаме с телефона. Включи телевизора, седна в голямото кресло, отвори капачката на Пепсито — и тогава чу, че Айнщайн създава неприятности в кухнята.
— Ей, какво правиш там?
Дрънкане. Трополене. Звук от челюсти, стържещи твърда повърхност. Топуркане. После още едно.
— Каквото и да трошиш, дяволе — предупреди Травис, — ще ти се наложи да го плащаш. А как мислиш да спечелиш мангизите? Може би ще отидеш в Аляска да работиш за някоя шейна като впрегатно куче?
Кухнята утихна. Но само за секунда. След това нещо издрънча два пъти, тракна, изшумоля и отново се чу стържене на челюсти.
Травис не мислеше, че ще прояви такъв интерес. Спря звука на телевизора с дистанционното управление.
Нещо се удари с трясък в пода на кухнята.
Травис имаше намерение да види какво става, но точно преди да стане от креслото, се появи Айнщайн. Неуморимото куче носеше в зъбите си телефонния указател. Сигурно беше скачал много пъти върху кухненската полица, където лежеше книгата и я бе придърпвал малко по малко с лапа докато падне на пода. Прекоси хола и остави указателя пред креслото.
— Какво искаш от мене? — попита Травис.
Кучето побутна книгата с нос, после погледна Травис с очакване.
— Искаш да се обадя на някого ли?
— Уф.
— На кого?
Айнщайн пак натика нос в книгата.
Травис каза:
— Добре де, на кого да звънна? На Ласи, на Рин Тин Тин или на Стария Викач?
Кучето го гледаше с тъмните си, почти човешки очи, които бяха по-изразителни от всякога, но не можеха да предадат точното желание на животното.
— Слушай какво ще ти кажа — обърна се към него Травис. — Ти може би четеш моите мисли, но аз не мога да чета твоите.
Хленчейки от безсилие, ретривърът изтича вън от стаята и изчезна зад ъгъла на късия коридор, който водеше към банята и двете спални.
Отначало Травис мислеше да го последва, но после реши да почака и да види какво ще стане.
След по-малко от минута Айнщайн се върна, понесъл в уста една фотография осем на десет инча с позлатена рамка. Изпусна я на пода до телефонния указател. Беше снимка на Пола, която той държеше на нощната масичка до леглото си. Направиха я в деня на сватбата, десет месеца преди тя да почине. На снимката изглеждаше много красива — и измамно здрава.
— Не става, момчето ми. Не мога да се обаждам на мъртвите.
Айнщайн изсумтя, сякаш осъждаше дебелоглавието на Травис. Сетне отиде до една кошница за списания в ъгъла, преобърна я, разпилявайки на пода цялото й съдържание и се върна с един брой на „Тайм“, който постави до снимката в позлатена рамка. С предните си лапи подращи по списанието, докато го отвори, а после почна да обръща страниците, като междувременно скъса няколко.
Травис седна на ръба на креслото, наведе се напред и загледа с интерес.
Айнщайн няколко пъти спира, за да разгледа отворената страница на списанието, след това продължи да го разгръща с лапа. Най-накрая стигна някаква реклама на автомобил, до който стоеше много красива брюнетка. Погледна нагоре към Травис, после надолу към рекламата, пак към Травис и излая слабо.
— Не те разбирам.
Айнщайн отново започна да разгръща страниците с лапа, докато стигна до реклама, в която усмихната блондинка държеше в ръка цигара. Изпръхтя към Травис.
— Коли и цигари? Да не би да искаш да ти купя кола и пакетче „Вирджиния Слимз“?
След като отново посети прекатурената кошница със списания, Айнщайн се върна с брой на списанието за недвижими имоти, което упорито се появяваше в пощенската кутия, въпреки че Травис беше вън от бизнеса вече втора година. Кучето прерови и него с лапи, докато намери една реклама с красива брюнетка, очевидно представителка на агенция за недвижими имоти, защото носеше униформеното яке на фирмата „Сенчъри 21“.