Пожарът бе обхванал само V-образната сграда, в която бяха лабораториите. Единствените признаци на разрушение бяха няколко счупени прозореца и петна от сажди по мрамора над тези тесни процепи.
Мястото не беше оградено със специална ограда или стена, тъй че, стига да пожелаеше, Винс би могъл да влезе направо от улицата, въпреки че на входната алея с дървета имаше някаква врата и помещение за пазач. Но съдейки по нашивките върху ръкава на пазача и малко страшния вид на сградата с лабораториите, Винс подозираше, че поляните се наблюдават от електронни устройства и сложните алармени системи могат да вдигнат нощната стража на крак още преди нежеланият посетител да е направил няколко стъпки по тревата. Изглежда подпалвачът разбираше не само от палене на огън — сигурно беше, че има и сериозни познания върху електронните системи за сигурност.
Винс мина бавно покрай мястото в едната посока, после обърна колата и се върна обратно. Сенките на облаците тичаха като призраци през поляната и се плъзгаха по стените на постройките. Нещо в Банодайн придаваше на това място мрачен, дори малко зловещ вид. А Винс не мислеше, че би допуснал гледната му точка да бъде ненужно помрачена от това, което вече знаеше за изследванията тук.
Той подкара обратно колата към дома си в Хантингтън Бийч.
Надеждата му, че като отиде в Банодайн и види самото място, ще успее да планира действията си, не се оправда. Още не знаеше какво да предприеме. Не виждаше на кого може да продаде тази информация на цена съответстваща на риска. Разбира се, не можеше да я предложи на правителството на САЩ: та това си беше тяхна информация. Естествено, не и на Съветите, естествения противник, защото точно Съветите му платиха да убие Уедърби, Ярбекови, Хъдстънови и Хейнз.
Разбира се, той не можеше да докаже, че е работил за Съветите. Те пипаха чисто, когато наемаха някой на свободна практика като него. Но с тези хора сключваше договори толкова често, колкото и с мафията и през годините те му дадоха достатъчно доказателства, че са от Съветите. От време на време му се случваше да разговаря по телефона с други хора, не трите обичайни гласа в Ел Ей, и винаги говореха с нещо като руски акцент. Освен това, техните жертви обикновено бяха в някаква степен свързани с политиката, или, както в случая с убийствата около Банодайн — с отбраната. А и информацията им винаги беше много по-цялостна, точна и подробна от тая, която му даваше мафията, когато се договаряха за някой сравнително прост удар, и то в рамките на синдиката.
Тъй че кой би платил за такава деликатна информация от областта на отбраната, ако не САЩ и Съветите? Може би някой диктатор от третия свят, който иска да подкопае ядрените възможности на свръхсилите? Проектът „Франсис“ можеше да стане лост в ръцете на някой неосъществен Хитлер и да го превърне в световна сила, а той да плати добре за това. Но кой би рискувал да работи с типове като Кадафи? Не и Винс.
Освен това неговата информация беше само за съществуването на революционните изследвания в Банодайн, но той не притежаваше подробностите за това как са постигнати чудесата на проекта „Франсис“. Всъщност нямаше много за продаване, както помисли в началото.
Но някъде дълбоко в съзнанието му от вчера насам се оформяше една идея. И сега, както си блъскаше главата над възможния купувач на информацията, тази идея изведнъж проблесна. Кучето.
Отново в къщи, той седеше в спалнята и гледаше морето. Остана така и след като падна здрач, когато вече не можеше да вижда водите на океана, и мислеше за кучето.
Хъдстън и Хейнз му разказаха толкова много за ретривъра, че това, което знаеше за проекта „Франсис“, макар и много важно и ценно, започна да му се струва нищожно пред ценността на самото куче. Ретривърът можеше да бъде използуван по много начини; той беше една опашата машина за пари. Първо, вероятно беше възможно да го продаде обратно на правителството или пък — на руснаците — за планина пари. Ако успееше да намери кучето, щеше да постигне вечна финансова независимост.
Но как да разбере къде да го търси?
Вероятно в цяла южна Калифорния се провежда операция за издирване — едно безшумно, но всеобхватно търсене. Министерството на отбраната сигурно използува огромни човешки сили в преследването и ако пътищата на Винс и тези хора се пресекат, те вероятно ще пожелаят да разберат кой е. А той не трябваше да привлича вниманието върху себе си в никакъв случай.