— Да.
— В опасност?
— Да.
— И ако се преборя с вас по съдебен ред, ако се обърна към правосъдието, за да поема случая, ще мога ли да направя нещо и да намаля тази опасност, да дам сигурност на населението?
— Не. Нищо не можеш да направиш — думите на Лем прозвучаха искрено.
— Тогава няма смисъл да ви отстранявам.
— Никакъв — отговори Лем.
После тръгна към къщата, защото дневната светлина бързо намаляваше, а той не искаше да бъде близо до гората, когато тя потъне в мрак. Е, да, този път беше само едно диво муле. Но следващия?
— Почакай само минутка — каза Уолт. — Нека да ти кажа какво мисля, а ти просто слушай. Не е нужно да се съгласяваш или да отричаш думите ми. Всичко, което искам, е да ме изслушаш.
— Давай — Лем беше нетърпелив.
Сенките на дърветата бавно, но неотклонно пълзяха по високата суха трева на полянката. Слънцето беше на ръба на западния хоризонт.
Уолт пристъпи от сянката към осветено от слабата слънчева светлина място, с ръце в задните джобове, забил поглед в прашната земя докато събере мислите си. Тогава каза:
— Във вторник следобед в една къща до Нюпорт Бийч се промъкнал убиец, застрелял мъж на име Ярбек и пребил жена му до смърт. Същата вечер някой убил цялото семейство Хъдстън в Лагуна Бийч — мъжа, жената и момчето им. Полицията на двете места използува една и съща съдебна лаборатория, затова бързо разбрахме, че при двете нападения е използувано същото оръжие. Но това е почти всичко, което полицията ще успее да научи, защото вашите от НУС тихомълком са поели разследването и на тези две престъпления. В името на националната сигурност.
Лем не отвърна нищо. Съжаляваше, че изобщо се съгласи да слуша. Добре, че поне не беше поел пряка отговорност да разследва убийствата на учените, за които беше почти сигурно, че са организирани от Съветския Съюз. Прехвърли тази задача на други, за да може да насочи всичките си усилия върху намирането на кучето и Чуждия.
Слънцето гореше в оранжеви пламъци. В прозорците на къщата блестяха отраженията на тоя загасващ огън.
Уолт продължи:
— Добре. Тогава идва ред на доктор Дейвис Уедърби от Корона Дел Мар. Изчезнал от вторник. И днес сутринта братът на Уедърби намира тялото на доктора в багажника на колата му. Местните патолози едва пристигат на местопрестъплението и агентите на НУС тутакси се появяват.
Лем беше малко разтревожен от явната бързина, с която шерифът събираше и свързваше информация от различни общини, които се намираха извън границите на неговия окръг и следователно не му бяха подчинени.
Уолт се усмихна, но в усмивката му нямаше нищо весело.
— Не очакваше да направя всичките връзки, а? Убийствата са станали в районите на различни полицейски управления, но ако питаш мене, този окръг представлява един безкраен град с два милиона жители, затова си налагам да работя рамо до рамо с всички общински участъци.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че е учудващо да станат шест убийства на известни граждани за един ден. В края на краищата тук е окръг Ориндж, а не Ел Ей. Още по-учудващо е, че и при шестте убийства бързо се намесват защитниците на националната сигурност. Това, разбира се, събужда любопитството ми. И започвам аз да проверявам с какво са се занимавали тези хора, да търся какво ги свързва…
— За Бога, Уолт!
— … и какво откривам — че те всичките работят — или са работили преди — в някакви тъй наречени „Лаборатории Банодайн“.
Лем не беше сърдит. Не, той не можеше да се разсърди на Уолт — двамата бяха по-близки от братя — но прекаленото любопитство на едрия мъж точно сега го влудяваше. Лем му каза:
— Слушай, нямаш право да провеждаш разследване.
— Аз съм шериф, забрави ли?
— Да, но, първо, никое от тези убийства — освен на Далбърг — не е в района на твоите пълномощия — каза Лем. — И дори да беше в твоя район… щом веднъж се намеси НУС, ти нямаш никакво право да продължаваш. Всъщност, законът изрично ти забранява да продължаваш.
Без да му обръща внимание, Уолт продължи:
— Тъй че поинтересувах се от Банодайн да видя с какво се занимават и открих — генно инженерство, преструктуриране на ДНК…
— Ти си непоправим.
— Не открих данни, че в Банодайн работят по проекти на отбраната, но това още не значи нищо. Може да са тайни договори за някакви толкова секретни проекти, че дори финансирането им да не фигурира в никакви официални документи.
— Господи Исусе — възкликна раздразнено Лем. — Ти не разбираш ли колко дяволски лоши можем да бъдем ние, като закона е на наша страна?
— Сега само размишлявам — каза Уолт.
— Ще ти се размисли на тебе мислещият задник в някоя килия на пандиза.