Както стоеше до шезлонга, държеше с ръка едната гърда на блондинката и я галеше през копринената пижама, Джони каза:
— Тя не знае нашия език, Винс. Тя не е от братството. Момиче от провинцията, сега навлиза в живота и още не познава обичаите ни.
— Иска да каже, че не съм гадна свиня — каза Саманта кисело.
Джони й зашлеви такъв шамар, че почти я събори от шезлонга.
— Дръж си езика, кучко!
Тя постави ръка на лицето си, в очите й заблестяха сълзи и промълви с момичешки глас:
— Съжалявам, Джони.
— Тъпа кучка — измърмори той.
— Не знам какво ми става — каза тя. — Ти си толкова добър с мене, Джони, и се мразя като постъпвам така.
Тази сцена се стори на Винс добре заучена, но предположи, че просто са го правили много пъти и насаме, и пред хора. Блясъкът в очите на Саманта подсказваше на Винс, че на нея й харесват шамарите: тя беше обидила Джони само за да бъде ударена. А и на Джони явно му допадаше да се упражнява върху нея.
Винс беше отвратен.
Джони Телчето я нарече още веднъж „кучка“, после с Винс излязоха от хола, отидоха в просторния кабинет и затвориха вратата след себе си. Джони намигна и каза:
— Оная там е малко глуповата, но почти може да ти изсмуче мозъка през оная работа.
На Винс му се повдигна от гадостите на Джони Сантини и затова не му позволи да го въвлича в подобен разговор. Извади от джоба на сакото си един пощенски плик и му каза:
— Трябва ми информация.
Джони взе пликчето, погледна вътре, прекара със заучено движение пръсти през пачката от стодоларови банкноти и отговори:
— Каквото искаш, имаш го.
Единствено в кабинета нямаше следа от сецесиона на другите стаи. Технологичният му дизайн беше безупречен. Върху яките метални маси покрай трите стени стояха осем компютъра, различни марки и модели. Всеки компютър имаше отделна телефонна линия и номер, а екраните на всички монитори светеха. По някои екрани вървяха програми; данните проблясваха по хоризонталните редове или се движеха отдолу нагоре. Прозорците бяха скрити от завеси и върху двете работни лампи с подвижни рефлектори имаше филтри, предпазващи екраните от блясъка им, затова стаята тънеше в бледа електронно-зелена светлина, която по особен начин напомняше на Винс усещането в дълбините на морето. Три лазерни принтера печатаха копията си с едва чут шушнещ звук, който пък неизвестно защо събуди у него представата за риби, плуващи в растителността по океанското дъно.
Джони Телчето беше убил шест души, беше ръководил операции в залаганията на конни състезания, беше планирал и извършвал обири на банки и кражби на скъпоценни камъни. Фамилията Фустино го включваше в своя наркотрафик, изнудвания и рекет, отвличания на хора, корумпиране на синдикати, фалшифициране на аудио- и видеозаписи, междущатски отвличания на камиони, подкупване на политици и порнография с деца. Беше виждал и правил всичко и въпреки, че никакво престъпно начинание не можеше да го отегчи в точния смисъл на думата, колкото и продължително или често да се занимава с него, той наистина придоби малко изтощен вид. През последните десет години, след като компютрите разкриха ново и вълнуващо поле за престъпна дейност, Джони използва възможността и се зае с това, което никой мозък на мафията не беше правил преди — предизвикателството на електронния грабеж и хулиганство. Той имаше дарба за това и скоро стана главен компютърен агент на Синдиката.
Ако имаше време и основателна причина, той можеше да проникне във всяка компютърна система за сигурност и да се рови в най-поверителната информация на някоя корпорация или правителствена служба. Ако човек желаеше да извърши голяма измама с кредитни карти, като впише разходи за милиони в чужди сметки на Америкън Експрес, Джони Телчето можеше да изсмуче някое и друго подходящо име и история на кредита от нужните файлове, да намери съответстващи номера от данните на Америкън Експрес и ето че си влязъл в бизнеса. А ако на някой дон му предстоеше процес с тежки обвинения и той се страхуваше от свидетелските показания на някое бивше „приятелче“, готово да даде на съда нужните доказателства, Джони можеше да се добере до най-строго охраняваната информация на Министерството на правосъдието, да разкрие новата самоличност, дадена на доносника чрез Федералната програма за охрана на важни свидетели и да му каже къде точно да прати наемните убийци. Джони твърде високомерно наричаше себе си „силиконовия магьосник“, въпреки че всички останали продължаваха да го наричат „Телчето“.