Всичко в кабинета на Гарисън Дилуърт внушаваше спокойствие, уважение и сигурност. Стени, облицовани с красиво резбован дъб. От бронзови корнизи висяха тежки тъмносини завеси. Рафтовете бяха пълни с дебели юридически книги в кожени подвързии. Имаше масивно дъбово бюро.
Самият адвокат представляваше любопитна смесица между олицетворение на достойнство и неподкупност от една страна, и Дядо Коледа — от друга. Беше висок, доста едър и представителен, с гъста сребристобяла коса и въпреки че минаваше седемдесетте, работеше по цяла седмица. Гарисън явно обичаше костюмите с жилетка и вратовръзка под нея. Беше прекарал много години в Калифорния, но говорът му — дълбокият, спокоен глас и изисканите изрази — издаваха, че очевидно произхожда от кръговете на висшата класа в източните щати, в които бе роден, възпитан и образован. Но в очите му гореше едно истински живо и весело пламъче и не пестеше дружелюбната си усмивка — съвсем като Дядо Коледа.
Той не опита да се дистанцира от тях, като застане зад бюрото, а покани Нора и Травис да седнат в удобните кресла около малка масичка за кафе, върху която стоеше голяма гарафа за вода.
— Не зная точно какво сте дошли да научите. Около леля ви не се крият никакви тайни. Няма никакви скрити откровения, които да променят живота ви…
— Това и сама го знаех — каза Нора. — Съжалявам, че ви обезпокоихме…
— Почакай малко — намеси се Травис. — Нека оставим господин Дилуърт да свърши.
Адвокатът продължи:
— Вайълет Девън беше моя клиентка, а да пази повереното му от клиентите дори след смъртта им, е дълг на адвоката. Поне аз така мисля, въпреки че някои колеги не се чувстват задължени толкова продължително време. Но разбира се, тъй като говоря с най-близката жива родственица и наследница на Вайълет, предполагам, че ще реша да не крия почти нищо — ако изобщо съществуват тайни за разкриване. Освен това не мисля, че мога да имам някакви препятствия от морално естество против възможността да изразя честно мнението си за вашата леля. Да имат собствено мнение за хората е разрешено даже на адвокатите, свещенослужителите и лекарите — той въздъхна дълбоко и смръщи вежди. — Никога не съм я харесвал. Смятах я за ограничена, съвсем затворена в себе си жена и даже леко… е, да кажем, умствено нестабилна. А начинът, по който ви възпита, Нора, беше престъпен. Разбира се, не по смисъла на закона, без да попада под ударите му, но въпреки всичко — престъпен. И жесток.
Откакто се помнеше, Нора живееше с усещането, че всичките жизненоважни органи и съдове в тялото й са завързани в един як възел, който ограничаваше потока на кръвта, напрягаше я и тя трябваше да живее с притъпени сетива, с усилие да се бори за всяко свое движение, като машина с последни капки гориво. Но думите на Гарисън Дилуърт разсякоха като с меч този възел и тя усети за първи път как в нея нахлува с пълна сила истинският живот.
Тя добре знаеше какво й бе сторила Вайълет Девън, но това не й стигаше, за да преодолее жестоката строгост на своето възпитание. Трябваше да чуе първо как някой друг осъжда леля й. Травис вече бе обвинил Вайълет и когато го чу, тя почувства малко облекчение. Но неговото мнение не можеше да я освободи, защото Травис не познаваше самата Вайълет и поради това думите му нямаха достатъчно въздействие. При Гарисън не бе така — той познаваше добре Вайълет и казаното от него успя да откъсне Нора от задръжките на нейното минало.
Трепереше силно, по лицето й се стичаха сълзи, но тя явно не съзнаваше нито едното, нито другото, докато Травис се пресегна от креслото и постави ръка върху рамото й, за да я успокои. Тогава започна да рови в чантичката си за кърпичка.
— Съжалявам.
— Скъпа госпожице — каза Гарисън, — не се извинявайте за това, че строшихте желязната черупка, която ви сковаваше цял живот. За първи път ви виждам да проявявате силни чувства, за първи път състоянието ви не е изключителна срамежливост, а нещо друго — и се радвам, че съм свидетел на това. Адвокатът остави Нора да избърше очите си и се обърна към Травис:
— Какво още разчитахте да чуете от мене?
— Има някои неща, които Нора не знае, истини, които трябва да научи и не вярвам да нарушите строгия кодекс за правата на клиента, ако й позволите да ги разбере.
— Какви точно?
Травис отговори:
— Вайълет Девън никога през живота си не е работила и все пак е живяла доста прилично, не е изпадала в нужда и дори е оставила средства, предостатъчни за нуждите на Нора през целия й живот — поне докато си стои в тази къща и живее като отшелница. Откъде е получила тя парите си?