— Откъде ли? — Гарисън изглеждаше учуден. — Нора, разбира се, знае това.
— Не, не го знае — каза Травис.
Нора вдигна глава и видя изумения поглед на Гарисън Дилуърт. Той премигна и обясни:
— Съпругът на Вайълет беше сравнително заможен. Но почина твърде млад и тя наследи всичко.
Нора го гледаше като паднала от небето, с полуотворена уста и едва успя да промълви:
— Съпруг?
— Джордж Олмстед — отвърна адвокатът.
— Никога не съм чувала това име.
Гарисън отново премигна бързо, като че ли вятърът бе хвърлил пясък в лицето му.
— Тя не ви е споменавала за съпруга си?
— Никога.
— И даже никой съсед не ви е…
— Ние не поддържахме никаква връзка със съседите си — отговори Нора. — Вайълет не ги одобряваше.
— Да, всъщност — каза Гарисън, — като си помисля, сигурно сте имали нови съседи и от двете страни по времето, когато Вайълет ви е взела при себе си.
Нора почисти носа си и прибра кърпичката. Още трепереше. Чувството на внезапно освобождаване от оковите на миналото предизвика твърде силни чувства, но те малко по малко започнаха да отстъпват на любопитството.
— Сега по-добре ли си? — попита я Травис.
Тя кимна, после го погледна изпитателно и каза:
— Ти знаеше това, нали? За съпруга й, имам предвид. И затова ме доведе тука.
— Подозирах — отговори Травис. — Ако беше наследила всичко от родителите си, щеше да го спомене. А тя никога не е казвала откъде има парите си — е, и затова ми си стори, че остава само една възможност — съпруг, и то най-вероятно съпруг, с когото е имала неприятности. А и сама знаеш колко зле е била настроена към всички хора, особено към мъжете.
Адвокатът беше толкова слисан и възбуден, че не можа да остане на едно място. Изправи се и закрачи покрай един огромен старинен земен глобус, осветен отвътре и сякаш направен от прозрачен пергамент.
— Изумен съм. Значи вие наистина никога не сте разбирали защо тя бе такава човекомразка, защо подозираше всички, че таят най-лоши намерения?
— Не съм — каза Нора. — Всъщност не ми е трябвало да зная. Мислех, че това просто е в характера й.
Продължавайки да крачи, Гарисън продължи:
— Да. Истина е. Убеден съм, тя беше почти на границата на параноята още в младостта си. А когато откри, че Джордж й е изневерявал с други жени, фитилът на омразата изведнъж пламна. След това стана много по-зла.
Травис попита:
— А защо Вайълет е използвала моминското си име, Девън, щом е била омъжена за човек на име Олмстед?
— Вече не искаше да носи това име. Отвращаваше се от него. Изхвърли нещата на мъжа си, почти го прогони с тояга! И точно щеше да се развежда, когато той почина — каза Гарисън. — Беше научила за връзката му с други жени, както казах. Беше полудяла. Засрамена и бясна. Трябва да ви кажа… не мога да обвинявам само бедния Джордж, защото не мисля, че е намирал много обич и топлина в дома си. Още месец след сватбата той знаеше, че този брак е грешка.
Гарисън спря до глобуса, постави ръка на върха на света и се замисли за отдавна миналите неща. В ежедневието той изглеждаше много по-млад от възрастта си. Но сега, взирайки се назад в годините, бръчките по лицето му видимо се удълбочиха, а сините му очи сякаш избледняха. След миг разтърси леко глава и продължи:
— Така е, но все пак тогава времената бяха други, на жена с изневерил съпруг се гледаше със съжаление и насмешка. Но даже и тогава реакцията на Вайълет ми се стори прекалена. Тя изгори всички негови дрехи, смени бравите на къщата… дори уби едно куче — шпаньол, което той много обичаше. Отрови го. И му го изпрати в кутия по пощата.
— Мили Боже — тихо изрече Травис.
Гарисън каза:
— Вайълет взе обратно моминското си име, защото вече не искаше неговото. Отвращавала я мисълта, казваше, че трябва да носи неговото име през целия си живот, нищо че той бил мъртъв. Тази жена не умееше да прощава.
— Да — съгласи се Нора.
При спомена за нея лицето на Гарисън се сбърчи от неприятно чувство, но той заговори отново:
— Когато Джордж загина, тя изобщо не прикриваше задоволството си.
— Загина? — Нора почти очакваше да чуе, че Вайълет е убила Джордж Олмстед, но някак е успяла да избегне наказанието.
— Беше при автомобилна катастрофа преди четиридесет години — поясни Гарисън. — Загубил контрол над колата по крайбрежната магистрала на път от Лос Анджелиз към дома си, излетял от пътя, точно където на времето нямаше мантинела. Брегът там е много стръмен и висок около шейсет-осемдесет фута, и колата на Джордж — голям, черен Пакард — се претърколила няколко пъти надолу към скалите. А Вайълет наследи всичко, защото, въпреки че тя бе завела делото за развод срещу него, Джордж още не беше променил завещанието си.