— Аз вярвам, че той сам може да ни каже откъде е и защо тъй дяволски се различава от другите кучета — предположи Нора.
Айнщайн започна да сече бързо въздуха с опашка.
— О, сигурен съм — каза Травис. — Той и без това има почти човешко самосъзнание. Знае, че е различен, а подозирам, че също знае защо е такъв и, мисля, няма да има нищо против да ни разкаже всичко, стига само да открие как може да го стори.
Ретривърът излая веднъж, изтича до края на кухнята, после обратно, погледна ги, завъртя се лудешки, показвайки съвсем човешко безсилие и накрая се отпусна на пода с глава върху лапите, като ту пухтеше, ту тихо виеше.
Разказът за нощта, когато кучето се развълнува силно от книгите в библиотеката на Травис, заинтригува много Нора.
— Той схваща книгите като средство за общуване — каза тя. — И може би усеща, че чрез тях може да прехвърли мост между себе си и нас, да преодолее някак взаимното неразбиране.
— Но как? — попита Травис, докато вдигаше с вилицата си малко от ананасовия кекс.
Нора сви рамене:
— Не знам. Но може би не е успял, защото твоите книги не са подходящи. Каза, че са романи, нали?
— Да. Проза.
Нора продължи:
— А може би ще са нужни книги с картинки, с образи, на които да реагира. Мисля, че ако съберем на едно място всякакви книги с илюстрации и шарени списания, разхвърляме ги по пода и започнем да работим с Айнщайн, сигурно ще открием някакъв начин да разговаряме с него.
Ретривърът скочи на крака и се затича право към Нора. По израза на лицето му и напрегнатия поглед в неговите очи тя разбра, че е направила добро предложение. Още утре щеше да събере множество книги и списания и да изпробва плана си на практика.
— Ще е нужно голямо търпение — предупреди я Травис.
— Търпението ми е безкрайно като океана.
— Сигурно си мислиш така, но понякога общуването с Айнщайн може да промени всичките ти понятия за себе си и света.
Като се обърна към Травис, кучето изсумтя силно с ноздри.
Първите опити за пряко общуване с него в сряда и четвъртък не даваха особени надежди за успех, но не след дълго Травис и Нора станаха свидетели на чудото. В петък вечерта, на 4 юни, те откриха начина и вече никога животът им нямаше да бъде същият.
2
— … информация за чути писъци в недостроени къщи, Бордо Ридж…
В петък вечерта, 4 юни, по-малко от час преди свечеряване, слънцето хвърляше медено-златен блясък над окръг Ориндж. Вече втори ден продължаваха жестоките, трийсет и пет градусови горещини. Улиците и сградите излъчваха топлината, погълната през дългия летен ден. Клоните на дърветата висяха уморено. Не полъхваше никакъв ветрец. Шумът на автомобилното движение се чуваше приглушено от големите магистрали и улиците, като че ли ревът на моторите и свиренето на клаксоните не можеше да пробие жежкия въздух.
— … повтарям, Бордо Ридж, още в строеж, източната част на…
В територията на окръга, съседна на град Йорба Линда, където хълмовете се издигаха плавно на североизток, а градските постройки тепърва започваха да се появяват, почти нямаше улично движение. Само от време на време се чуваше изсвирване на клаксон или писък на спирачки, но и те звучаха странно приглушено, плачевно и тъжно в тежката влага на въздуха.
Заместник-шерифите Тийл Портър и Кен Даймз бяха в патрулната кола — Тийл караше, Кен държеше карабината — а вентилацията на колата беше повредена, климатикът не работеше, дори вентилаторът не вкарваше въздух през отворите. Въпреки свалените прозорци купето беше като фурна.
— Вониш на умрял шопар — каза Тийл Портър на спътника си.
— Тъй ли? — отговори Кен Даймз. — Ти пък не само вониш като умрял шопар, но и приличаш на умрял шопар.
— Така значи. Е, на тебе всичките ти гаджета приличат на умрели шопари.
Горещината не попречи на Кен да се ухили:
— Тъй ли мислиш? Аз пък чух от мацките ти, че правиш любов като умрял шопар.
Умореният хумор не можеше да скрие тяхното отегчение и досада. А обаждането преди малко не обещаваше нищо вълнуващо: вероятно ставаше дума за деца, които си играят; децата обичаха да играят по строежите. И двамата заместници бяха на трийсет и две, добре сложени бивши играчи на американски футбол от гимназията. Не бяха родни братя, но от шестгодишната съвместна работа бяха станали като побратими.