Тъй като още нямаше огради, те виждаха всичките дванайсет задни двора на тази улица. По песъчливата земя се простираха морави сенки, но ясно се виждаше, че там няма никого.
— Няма следи от насилие — каза Тийл.
— Нито заплашени девици — добави Кен.
— Е, нека поне да се разходим, да поогледаме между сградите — предложи Тийл. — Нали трябва да отчитаме пред хората за какво отиват данъците им.
Намериха трупа след две къщи, в трийсетфутовата пролука между постройките.
— По дяволите — каза Тийл.
Мъртвият мъж лежеше по гръб в сянката и само горната част от тялото му се виждаше в калночервената светлина, затова отначало Кен и Тийл не разбраха на какво ужасно убийство са се натъкнали. Но когато коленичи над трупа, Кен бе потресен от изтърбушените вътрешности на мъжа.
— Исусе Христе, очите му — промълви Тийл.
Кен вдигна поглед от разкъсаното тяло и видя празнините на мястото, където трябваше да бъдат очите на жертвата.
Тийл се насочи бавно към замърсения заден двор и пътьом извади револвера си.
Кен също се извърна от разкъсания труп, тръгна назад и измъкна своето оръжие от кобура. Потеше се вече цял ден, но сега усети как по тялото му отново избива хладна влага, този път от горчивата, хлъзгава пот на страха.
„Някой от новите опиати“ — помисли Кен. Само някой задник, дрогиран яко с парахлорфенил, можеше да извърши подобна жестокост.
В Бордо Ридж беше съвсем тихо.
Не помръдваше нищо освен сенките, които с всяка изминала секунда ставаха по-издължени.
— Това е само дело на някоя отрепка, натъпкана с ангелски прах — изказа Кен опасенията си на глас.
— И аз си помислих същото — отвърна Тийл. — Искаш ли да поогледаме още малко?
— За Бога, не само двамата. Трябва да се обадим по радиото за подкрепление.
Тръгнаха по обратния път, като внимателно се оглеждаха на всички страни. Не успяха да изминат много, когато чуха шумовете. Нещо се счупи. Издрънча метал. Строши се някакво стъкло.
За Кен беше съвсем ясна посоката, от която идваха звуците. Гюрултията се чуваше от вътрешността на най-близката от почти завършените къщи — търговски мостри.
Ако не откриеха някой възможен извършител и нищо не им подсказваше къде да го търсят, връщането им в колата и обаждането за подкрепление щяха да бъдат оправдани. Но сега, след като чуха шума в къщата-мостра, обучението и придобитият инстинкт изискваха от тях да действат по-смело. Затова бързо тръгнаха към задната част на сградата.
Върху скелето беше закрепен шперплат, който пазеше стените от евентуален дъжд. Между дъските, покрити с насмолена хартия, имаше мрежесто сито и голяма част от постройката вече беше измазана. Всъщност мазилката изглеждаше влажна, като че ли започната същия ден. Повечето прозорци имаха стъкла; само от няколко рамки още не бе свален замърсеният найлон.
Чу се още един трясък, по-силен от първия, а след това отново звън на строшено стъкло някъде отвътре.
Кен Даймз се опита да отвори стъклената врата на релси, водеща от задния двор към всекидневната. Не беше заключена.
А отвън Тийл се опитваше да разгледа стаята през стъклото. Въпреки че в къщата все още влизаше малко светлина от непокритите врати и прозорци, вътрешното пространство беше в сянка. Все пак успяха да видят, че във всекидневната няма никой и Тийл се промъкна през полуотворената врата, здраво стиснал в едната ръка прожектора, а в другата своя „Смит и Уесън“.
— Ти заобиколи и иди отпред — прошепна Тийл на партньора си, за да не успее мръсникът да се измъкне оттам.
Приведен ниско, за да не се вижда през прозорците, Кен зави бързо зад ъгъла, покрай страничната стена на къщата, после излезе отпред и през цялото време очакваше някой да скочи от покрива или да връхлети върху него през някой от неостъклените прозорци.
Грапави плоскости покриваха вътрешните стени, таваните също бяха облицовани. От всекидневната се влизаше в малка преходна столова, от нея — в кухнята, и в това обширно пространство нямаше никакви прегради. В кухнята бяха поставени дъбови шкафове, но по пода още нямаше плочки.
Въздухът миришеше на хоросан и вар, примесени с острата миризма на безир.
Тийл застана в малката столова и се ослуша за други шумове от чупене на нещо или просто движение.
Нищо.
Ако тази къща приличаше по разпределение на повечето извънградски къщи в Калифорния, то тогава вляво, зад кухнята, трябваше да е голямата столова, зад нея — хола, входното антре и кабинета. А тръгнеше ли по коридора от малката столова, вероятно щеше да намери сервизно помещение за перални, баня, вграден гардероб и пак да излезе в антрето. Нямаше значение кой от двата пътя ще избере и той тръгна по коридора за да огледа първо сервизното помещение.