— Ето нещо, на което трябва да го научим — реши Травис.
Айнщайн лудо завъртя опашка.
Нора каза замислено:
— Избягал…
Травис разбираше какво си мисли тя. Обърна се към Айнщайн:
— Ще те търсят, нали?
Кучето зави и размаха опашка — което Травис схвана като „да“, но казано с особена тревога.
4
Един час след залез-слънце Лемюъл Джонсън и Клиф Соумз пристигнаха в Бордо Ридж, ескортирани от две коли на НУС без отличителни знаци, возещи осем агенти на федералното управление. Прашната улица в центъра на недостроения квартал беше пълна с автомобили — най-много бяха черно-белите на полицейските оперативни работници, а до тях — колите и микробуса на следствената служба.
Лем бе слисан и от бързата реакция на репортерите. Журналисти от пресата и телевизионни екипи с миникамери стояха зад полицейския кордон на неголямо разстояние от очевидното място на убийството. Като прикри тихомълком подробностите за смъртта на Уес Далбърг в каньона Свети Джим, свързаните с това убийства на учени от Банодайн и чрез провеждането на агресивна кампания за дезинформация, НУС успя да запази в тайна от пресата връзката между тези събития. Лем се надяваше, че полицаите от кордона са измежду най-доверените хора на Уолт Гейнз и ще останат непреклонни пред упорството на репортерите докато бъде измислена някоя убедителна версия.
Полицаите вдигнаха бариерите, за да пропуснат колите на НУС през кордона и ги поставиха пак.
Лем паркира на края на улицата, зад къщата, където бе извършено престъплението. Остави Клиф Соумз да информира накратко другите агенти за задачите им и тръгна към недовършената къща, която, изглежда, беше център на вниманието.
Радиостанциите на патрулните коли засипваха горещия нощен въздух с позивни, неразбираеми думи, пиукане, съскане и щракане от статичното електричество, сякаш целият свят бе поставен в нажежена космическа пържилня.
Върху триножници бяха поставени преносими прожектори, които заливаха предната част на къщата с ярка светлина за улеснение на разследването. Лем се почувства като на гигантска снимачна площадка. Хиляди нощни пеперуди пърхаха и пикираха в лъчите на прожекторите. Уголемените им сенки се стрелкаха по прашната земя.
В компанията на своята собствена издължена сянка, Лем прекоси засипания с отпадъци двор пред къщата. Откри, че вътре има допълнително осветление. Белите стени отразяваха ослепителната светлина. Двамината млади служители на следствения отдел изглеждаха бледи и запотени в ярките лъчи. Не се различаваха от тях и бързо действащите специалисти на Научния отдел при следствието.
От друга част на къщата, някъде отзад, проблесна фотографска светкавица — веднъж, два пъти. Коридорът изглеждаше претъпкан с хора, затова Лем стигна дотам през хола, столовата и кухнята.
Изправеният силует на Уолт Гейнз се виждаше едва зад светлината на последния прожектор. Но даже и в сянката личеше, че изпитва силна мъка и яд. Очевидно съобщението за убийството на помощник-шерифа го бе заварило у дома, защото носеше изцапани маратонки, омачкани жълто-кафяви панталони и риза на кафяви и червени карета с къси ръкави. Въпреки своя внушителен ръст, бичия си врат, мускулестите ръце и огромни длани, в тези дрехи и с приведените си рамене, сега Уолт приличаше на малко момче, загубило родителите си.
От малката столова Лем не можеше да види тялото зад приведените лаборанти в сервизното помещение. Каза на шерифа:
— Съжалявам, Уолт. Ужасно съжалявам.
— Името му беше Тийл Портър. Приятели сме с баща му Ред Портър от двайсет и пет години. Ред се пенсионира едва миналата година. Сега как да му кажа? Господи. Няма как, щом сме толкова близки, трябва да го сторя аз. Тоя път не мога да прехвърля топката на друг.
Лем знаеше добре, че Уолт никога не прехвърляше „топката на друг“, когато убиеха някой от неговите мъже по време на служба. Той винаги лично посещаваше семейството, съобщаваше лошата новина и оставаше с тях докато преодолеят първоначалния шок.
— Почти загубих двама — продължаваше Уолт. — Другият не е на себе си от ужас.
— Тийл как…?
— Разкъсан като Далбърг. Обезглавен.
„Чуждият“ — реши Лем. Вече нямаше никакво съмнение в това.
Вътре също имаше нощни пеперуди, които се блъскаха върху стъклото на прожектора пред Лем и Уолт.