Гласът на Уолт прозвуча гневно, когато каза:
— Не успяхме да намерим… главата му. Как да кажа на баща му, че главата на Тийл я няма?
На това Лем не можа да отговори.
Когато Уолт го погледна, в очите му имаше решителност:
— Вече не можеш да ме изтласкаш съвсем встрани от цялата работа. Не и след като един от мъжете ми е мъртъв.
— Уолт, тайнствеността около моето управление не е случайна. По дяволите, даже броят на лицата в списъците за заплати е секретна информация. А твоята служба е длъжна да осведомява всякакви репортери. За да знаят как да действат в случая, трябва да кажем на вашите хора какво точно търсят. А това значи да разкрием тайни на националната отбрана пред голяма група полицейски служители…
— Всички твои подчинени знаят за какво става дума. — Прекъсна го Уолт.
— Да, но моите хора са подписали клетвени декларации за запазване на тайна, минали са през обстойни проверки за благонадеждност и са обучени да държат устите си затворени.
— Моите подчинени също могат да пазят тайна.
— Сигурен съм, че могат — внимателно лавираше Лем. — Сигурен съм, че не разговарят извън службата за обичайните случаи. Но това не е обикновен случай. Не, това трябва да си остане в нашите ръце.
Уолт каза:
— Подчинените ми могат да подпишат декларации за запазване на тайна.
— Да, но ще се наложи да проверяваме внимателно миналото и надеждността на всеки служител в твоя район, и то не само на помощник-шерифите и оперативните работници, а дори и на чиновниците в архива. Това ще се проточи седмици и месеци.
Уолт погледна през кухнята към отворената врата на столовата и видя Клиф Соумз и още един агент на НУС да разговарят с двама помощник-шерифи в съседната стая.
— Поемате разследването още от минутата, когато сте пристигнали, нали? И то преди да говорите с мене за това?
— Да. Трябва да се убедим, че твоите хора разбират колко е важно да не споменават нищо за видяното тук тази вечер, даже и пред собствените си съпруги. Длъжни сме да обясним на всеки от тях точния текст на федералния закон, за да сме сигурни, че са наясно с глобите и сроковете затвор.
— Пак ли ме заплашваш с пандиза? — попита Уолт, но този път в гласа му нямаше шеговити нотки, както при разговора им преди дни в гаража на клиниката „Сейнт Джоузеф“ след като видяха Трейси Кийшън.
Лем беше потиснат не само от смъртта на заместник-шерифа, но и от клина, който този случай вбиваше в отношенията му с Уолт.
— Не искам никой да влиза в затвора. Точно затова трябва да бъда убеден, че разбират последствията…
Уолт се намръщи и каза:
— Ела с мене.
Лем го последва до една патрулна кола пред къщата.
Седнаха на предните седалки. Затвориха всички врати, а Уолт застана зад волана.
— Затвори прозорците, за да не ни вижда и чува никой.
Лем възрази, че ще се задушат в тая горещина без проветряване. Но даже в тъмното виждаше гнева в очите на Уолт, който всеки момент щеше да избухне, и разбра, че в момента е като човек, залят с бензин и държащ в ръка горяща свещ. Вдигна прозореца си.
— Така е по-добре — каза Уолт. — Сами сме. Нека не разговаряме като районен директор на НУС и шериф, а като стари другари. Приятели. Сега ми разкажи всичко за тази история.
— По дяволите, Уолт, не мога.
— Ако сега ми кажеш всичко, ще стоя настрана от случая. Няма да се меся.
— Така или иначе ще стоиш настрана. Длъжен си.
— Проклет да съм, ако постъпя така — отвърна Уолт ядосано. — Още сега мога да сляза и да отида при онези чакали ей там — предната част на колата бе насочена към преносимите бариери по края на Бордо Ридж и Уолт посочи през прашното стъкло тълпите репортери, чакащи зад тях. — Мога да им кажа, че в лабораториите Банодайн са работили по отбранителна програма, но тя се изплъзнала от контрол, да им кажа, че някой или нещо странно е избягало оттам въпреки мерките за сигурност и сега убива хора на свобода.
— Направиш ли това — каза Лем, — не само хвръкваш в пандиза. Ще загубиш своята работа и ще съсипеш цялата си кариера.
— Не мисля така. В съда ще твърдя, че е трябвало да избирам дали да наруша националната сигурност или да предам интересите на хората, които са ме избрали на поста ми в окръга. Ще твърдя, че в този момент на криза е било наложително да поставя сигурността на местните хора над съображенията на военните бюрократи във Вашингтон. Убеден съм, че почти всеки съд ще ме оправдае. И не само няма да вляза в затвора, но на следващите избори ще спечеля с още повече гласове от преди.
— Мамка му — изруга Лем, защото знаеше, че Уолт е прав.
— Ако сега ми кажеш за какво става дума и ме убедиш, че твоите хора могат да се справят с положението по-добре от моите, няма да се меся във вашата работа. Но ако не ми кажеш, ще отида и ще разкажа всичко на пресата.