— С това нарушавам своята клетва. Поставям врата си в примката.
— Никой няма да разбере, че си ми казал.
— Така значи? За бога, добре де, Уолт, защо ме поставяш в толкова неудобно положение, само за да задоволиш любопитството си?
Уолт изглеждаше обиден:
— Не става дума за нещо толкова незначително, взели те мътните. Това не е просто любопитство.
— А какво тогава?
— Един от моите хора е мъртъв!
Лем се отпусна върху облегалката на седалката, затвори очи и въздъхна. Уолт трябваше да знае защо от него искат да се откаже от отмъщение за убийството на един от верните му мъже. Неговото чувство за дълг и достойнство не би му позволило да се оттегли, ако не знае поне това. Искането му имаше доста сериозни основания.
— Да отивам ли при репортерите ей там? — тихо попита Уолт.
Лем отвори очи и избърса с ръка мокрото си лице. Въздухът в колата беше неприятно топъл и влажен. Искаше да свали прозореца. Но от време на време покрай колата минаваха хора, излизащи или влизащи в къщата, а той не можеше да рискува някой да дочуе даже и дума от това, което смяташе да каже на Уолт.
— Прав беше, че се насочи към Банодайн. От няколко години те провеждат изследвания за отбраната.
— Биологическа война ли? — попита Уолт. — Използване на преструктурирана ДНК за създаване на нови гадни вируси?
— Сигурно и това — отговори Лем. — Но бактериологическата война няма нищо общо с този случай, а аз смятам да ти кажа само за изследванията, свързани с нашите проблеми тука.
През прозорците едва се виждаше. Уолт запали двигателя. Стъклата продължиха да се запотяват, защото колата нямаше климатична инсталация, но даже лекият полъх от вентилационните отвори, макар влажен и топъл, беше добре дошъл.
Лем продължи:
— Всъщност те имат няколко изследователски програми под общото наименование „Проект Франсис“. По името на Свети Франциск Асизки.
Уолт каза, като премигваше от учудване:
— Кръстили са военен проект на името на светец?
— Подходящо е — увери го Лем. — Свети Франциск е можел да разговаря с птици и други твари. А в Банодайн доктор Дейвис Уедърби ръководеше програма, чиято цел е осъществяването на общуване между човека и животните.
— Изучаване езика на делфините — нещо такова ли?
— Не. Идеята беше да се приложат последните достижения на генното инженерство за създаване на животни с интелигентност от много по-висок порядък, способни на почти човешко мислене, животни, с които е възможно да общуваме.
Уолт очевидно не можеше да повярва и гледаше приятеля си с отворена уста.
Лем каза:
— Няколко екипа от учени провеждаха съвсем различни опити, включени в проекта Франсис, и всичките — субсидирани поне от пет години. Първо — кучетата на Дейвис Уедърби…
Доктор Уедърби бе работил със семенната течност и яйцеклетките на златни ретривъри. Избрал точно този вид кучета, защото от стотина години насам селекцията им ставала все по-съвършена. Основното в тази чистота било, че в най-добрите индивиди на породата почти всички наследствени заболявания и увреждания са изчистени от генетичния код на животните, а това осигурявало на Уедърби здрави и пълноценни обекти за неговите експерименти. Освен това, ако в новородените кученца имало някакви отклонения, Уедърби можел по-лесно да различи естествените изменения от тези, които той самият би причинил като нежелан страничен ефект от неумелото боравене с генетичното наследство на животните, а така щял да се учи от собствените си грешки.
В течение на няколко години Дейвис Уедърби преследвал единствената цел да усъвършенства интелигентността на породата, без да предизвика изменения във външния вид. Той оплодявал стотици генетично изменени яйцеклетки на ретривър ин витро, после прехвърлял жизнените зародиши в утробите на женски кучета, които изпълнявали ролята на майки. Те износвали кученцата от епруветка докрай, раждали ги, а Уедърби изследвал младите животни за признаци на повишена интелигентност.
— Имаше адски много провали — каза Лем. — Печално смешни телесни мутации, които трябваше да се унищожат. Мъртвородени. Кученца, изглеждащи нормално, но с интелигентност, по-ниска от обикновената. В края на краищата Уедърби се занимаваше с генетично междувидово кръстосване и затова, сам разбираш, се получиха и някои доста ужасни резултати.
Погледът на Уолт беше застинал в предното стъкло, вече съвсем непрозрачно от влагата. Обърна се към Лем намръщен:
— Междувидово кръстосване? Какво искаш да кажеш?