След като решила да работи с маймуни и примати, защото притежават почти човешки ръце и са високо интелигентни по природа, Ярбек накрая се спряла на песоглавците като основен вид за своето зловещо творчество. Песоглавците били измежду най-умните примати, подходящ суров материал. Самата природа ги била направила добри и смъртно опасни бойци, с ужасяващи нокти и остри зъби, винаги готови да се бият жестоко за своята територия и войнствено настроени към тези, които смятат за свои врагове.
— Първото нещо, което Ярбек трябваше да промени в тялото на песоглавеца, бе да увеличи размера му, тъй че да може да застраши голям човек — обясни Лем. — Тя реши, че е нужно да е висок пет фута и да тежи поне сто — сто и десет фунта.
— Не е толкова много — каза Уолт.
— Достатъчно е.
— Аз например мога да премажа мъж с такъв ръст.
— Мъж — да. Но не и това нещо. То цялото е мускул, изобщо няма тлъстини и е много по-бързо от човека. Само си помисли как един добре насъскан петдесетфунтов булдог може да направи възрастен мъж на кайма и ще разбереш каква заплаха представлява Ярбековият войн със своето двойно по-голямо тегло.
Уолт виждаше на посребреното от пара предно стъкло като на филмов екран образите на жестоко убитите мъже: Уес Далбърг, Тийл Портър… Затвори очи, но все му се привиждаха мъртъвци.
— Да, добре, разбирам какво искаш да ми кажеш. Сто и десет фунта са напълно достатъчни щом става дума за нещо, създадено с цел да се бие и убива.
— Затова Ярбек създаде порода песоглавци, които израстваха по-големи. След това се залови да променя другояче сперматозоидите и яйцеклетките на своите гигантски примати, като понякога използуваше собствения им генетичен материал, а понякога вмъкваше гени от други видове.
Уолт каза:
— Скалъпила е нещо от най-различни видове, също като при умното куче.
— Не мога да го нарека скалъпване… но, да, нещо подобно. Ярбек искаше нейният войн да притежава огромна зъбата уста, която да прилича донякъде на челюстите на немска овчарка, даже на чакал, за да има място за повече зъби, а самите зъби да са по-големи, остри и леко извити, следователно трябваше да се уголеми главата на маймуната и изцяло да се промени лицевата структура, така че да се побере всичко. И без това се налагаше да има по-обемист череп заради увеличения размер на мозъка. За доктор Ярбек не съществуваха ограниченията, които не позволиха на Дейвис Уедърби да променя външния вид на кучето. Всъщност Ярбек стигна до извода, че колкото по-отвратително и кошмарно е творението й, толкова по-добър войн ще бъде то, защото няма само да дебне и убива, а ще тероризира враговете ни.
Въпреки влагата и горещия въздух, Уолт Гейнз усещаше във вътрешностите си някакъв студ, като че ли бе погълнал големи буци лед.
— Господи, нима Ярбек или който и да е там не разбираха, че това е престъпление срещу човешкия морал? Никой от тях ли не беше чел „Островът на доктор Моро“? Проклет да си, Лем, твой нравствен дълг е да разкажеш всичко на хората, да те чуят. Също и мой дълг.
— Нищо подобно — отрече Лем. — Разбирането, че знанието може да бъде добро и зло… е, това е чисто религиозно гледище. Да, действията могат да са морални и неморални, но на знанието не можеш да поставиш такъв етикет. За учения, за всеки по-образован човек, цялото познание е морално неутрално.
— Но, по дяволите, в случая на Ярбек практическото му приложение не е морално неутрално.
Често прекарваха почивните си дни на верандата у Лем или у Уолт, пиеха бира „Корона“ и бистреха надълго големите световни проблеми — обичаха да говорят за това. Седейки в задния двор, ставаха философи. Мъдреци на чаша бира, които се опиват от дълбокомислието на собствените си теории. А понякога ставаше така, че в своята полицейска работа се сблъскваха с моралните дилеми от неделния разговор; обаче Уолт не си спомняше друг път спорът им да е бил тъй пряко свързан с определен случай и толкова важен като сега.
— Практическото приложение е един от начините да се увеличи самото познание — каза Лем. — Ученият е длъжен да види как може да се използува и докъде може да доведе всяко откритие. А нравствената отговорност лежи на плещите на тези, които извеждат новите технологии извън лабораториите и ги използват за неморални цели.
— И ти вярваш на тези глупости?
За момент Лем се замисли.
— Да, струва ми се, че вярвам. Мисля си — ако трябваше учените да отговарят за всичките лоши последици от своята работа — те първо изобщо нямаше да се захващат с нея и не би имало никакъв прогрес. Щяхме да си стоим в пещерите.
Уолт извади една чиста кърпичка и започна да бърше лицето си — така спечели малко време за мислене. Причината не бе толкова в горещината и влагата. От представата за това, как Ярбековият войн броди из хълмовете на окръг Ориндж, по челото му избиваше хладна пот.