— Съвсем ли сте сигурни, че е работа на Съветите?
Лем въздъхна:
— Не съвсем. Но моята основна задача не е тази — аз трябва да намеря кучето и Другия, а отделно от нас работи специална група, която се опитва да открие в убийствата, подпалването и кражбата на информация дирите на съветските агенти. За съжаление руснаците изглежда са използували за ударите наемници извън техните собствени служби, затова не знаем къде да търсим убиеца. Тази част на разследването среща много спънки.
— А пожарът в Банодайн ден или два по-късно?
— Определено е палеж. Също съветска акция. Унищожени са всички документи на книга и електронни данни за проекта „Франсис“. Разбира се, отделно, на друго място, се пазеха резервни компютърни дискове… но информацията върху тях също беше изтрита някак.
— Пак ли Съветите?
— Така смятаме. Ръководителите на проекта „Франсис“ и цялата им документация са унищожени, а това ни поставя в пълна неизвестност като се опитваме да разберем как разсъждават кучето и Чуждият, къде може да са отишли и какво трябва да направим, за да ги подмамим и уловим.
Уолт поклати глава:
— Никога нямаше да помисля, че е възможно да съм на страната на руснаците, но да поставиш край на този проект ми се струва много добра идея.
— Не си мисли, че са невинни като ангели. Доколкото знам, и те разработват подобен проект в лаборатории някъде в Украйна. Не се съмнявам също, че и нашите служби работят усърдно за унищожаването на техните документи и хора, както те сториха с нашите. Както и да е, за Съветите няма по-добър подарък от възможността Чуждия да се развилнее в някое мирно предградие, като изкорми две — три домакини или откъсне със зъби главите на няколко малки дечица, защото ако това се повтори няколко пъти… е, тогава всички последствия ще се стоварят на наш гръб.
Да откъсва със зъби главите на малки дечица? Господи.
Уолт потрепери и попита:
— Вероятно ли е да се случи такова нещо?
— Не много. Чуждият е ужасно агресивен — в края на краищата затова е измислен — и особено много мрази своите създатели, нещо, което Ярбек не очакваше и се надяваше да промени в следващите поколения. На Чуждия му доставя огромно удоволствие да ни разкъсва. Но освен това има достатъчно ум да разбере, че всяко ново убийство подсказва къде се намира. Тъй че няма да излива омразата си твърде често. Повечето време ще се придържа към ненаселени райони и ще се придвижва главно през нощта. Само понякога, вероятно от любопитство, е възможно да се отбие до извънградските къщи по източния край на окръга…
— Както направи в имението на Кийшън.
— Да. Но съм готов да се обзаложа, че не е отишъл там да убива когото и да е. Чисто и просто от любопитство.
Той не иска да го заловим преди постигането на основната си цел.
— Която е?
— Да открие и убие кучето — каза Лем.
Уолт беше изненадан.
— Защо му трябва да убива кучето?
— Всъщност не знаем — отговори Лем. — Но още в Банодайн той изпитваше свирепа омраза към него, даже по-силна от омразата към хората. Докато Ярбек работеше с него, създавайки символен език за предаване на сложни понятия, Чуждия няколко пъти изрази желание да убие и разкъса кучето, но изобщо не пожела да обясни защо. Той беше завладян от тази мания.
— И ти мислиш, че сега преследва ретривъра?
— Да. Защото имаме доказателства, че кучето първо е избягало от лабораториите и бягството му е влудило Чуждия. Държаха звяра в голяма клетка в помещенията на Ярбек и всичко, което му принадлежеше — дюшек за спане, много приспособления за обучение, играчки — беше разкъсано и разхвърляно из клетката. А след това, когато очевидно проумя, че кучето ще му се изплъзне завинаги, ако той самият не успее да избяга оттам, Чуждият реши да използува умствените си възможности и, Бог ми е свидетел, намери начин да се измъкне.
— Но кучето е тръгнало доста по-рано и сигурно е успяло да се отдалечи…
— Между него и Чуждия съществува някаква връзка, която никой не можеше да разбере. Умствен контакт. Инстинктивно усещане на чуждото присъствие. Не знаем със сигурност обсега, в който действа, но считаме, че е възможно тази връзка да е достатъчно силна, така че взаимното им преследване е възможно и на доста голямо разстояние. Това явно е някаква наченка на митичното шесто чувство, получена като допълнителен резултат от изкуствено увеличената интелигентност при изследванията и на двамата — Ярбек и Уедърби. Но не сме сигурни. Само гадаем. Има дяволски много неща, които не разбираме.
Двамата мъже стояха мълчаливи известно време.