Гласът на Нолтън звучи по-спокойно и накрая на разговора тя пита:
— Защо не ме поканиш на вечеря?
Всяка пауза би била проява на слабост, затова незабавно изстрелвам:
— Каня те с удоволствие.
Поради обичайната си недосетливост спрямо противоположния пол не съм си направил труда да забележа дали Нолтън носи брачна халка. Допускам, че е малко над четиресет. Май съм виждал снимки на децата й в кабинета.
— Добре — отговаря тя, — къде да се видим?
— В твоя град — предлагам светкавично.
В Орландо съм се хранил само в барчето на болница „Мърси“. Ужасно е, но е евтино. Отчаяно се мъча да си спомня последното извлечение от кредитната си карта. Ще мога ли да си позволя да я заведа в хубав ресторант?
— Къде си отседнал? — пита тя.
— В болницата. Няма значение, с кола съм.
Отседнал съм в евтин мотел в западнала част на града — място, което никога не бих споменал пред нея. Ами колата ми? Малък джип форд с изтрити гуми и един милион навъртени километри. Сещам се, че Агнес знае това. Сигурен съм, че от ФБР са ме проверили. Само като ми види колата, тя ще предпочете да се срещнем в ресторанта, вместо да отида да я взема. Допада ми начинът й на мислене.
— Има едно заведение на Лий Роуд, казва се „Кристнърс“. Да се срещнем там. И ще си поделим сметката.
Още повече ми допада. Ще взема дори да се влюбя в нея.
— Щом настояваш.
С дипломата й по право и осемнайсетте години стаж заплатата й трябва да е към 120 000 долара годишно, повече от моята, на Вики и на Мейзи, взети заедно. Всъщност с Вики дори не сме на заплата. Теглим по две хиляди на месец, колкото да оцеляваме, и си отпускаме премии по Коледа, ако е останало нещо в банката.
Агнес сигурно се досеща, че живея в бедност.
Обличам единствената си чиста риза и поизтъркан бежов панталон. Тя пристига направо от службата и както обикновено, е елегантна.
Изпиваме по чаша вино на бара, после сядаме на нашата маса. Поръчваме си по още една чаша вино и тя казва:
— Без служебни разговори. Да поговорим за развода ти.
Реагирам със смях на нейната прямота, макар да съм я очаквал.
— Откъде знаеш за него?
— Просто предположих. Първо ти ми разкажи за твоя, после аз и така няма да си говорим за работа.
Обяснявам, че разводът ми е бил отдавна, и се впускам в разказ за миналото си: за следването, ухажването на Брук, брака, кариерата ми като служебен защитник, нервния ми срив, довел до семинарията и новата ми кариера, призванието да помагам на осъдени невинни хора.
Сервитьорът приближава и ние си поръчваме салати и паста.
Нейните разводи всъщност са два. Един маловажен след ужасен първи брак и втори, труден и болезнен, приключил преди по-малко от две години. Той бил корпоративен директор и често го местели в различни клонове на компанията. Тя искала кариера и й писнало да се мести. Раздялата била мъчителна, защото се обичали. Двамата им тийнейджъри все още страдали от това положение.
Агнес е заинтригувана от работата ми и аз с удоволствие разказвам за оправданите ни клиенти и за настоящите ни случаи. Храним се, пием вино, разговаряме, прекарваме си приятно. Вълнувам се от присъствието на привлекателна и интелигентна жена и се радвам, че не ям в болничното барче. Тя пък изглежда зажадняла за разговор, който не е свързан с работата.
Когато ни поднасят тирамису и кафе, разговорът отново се насочва към неотложните неща. Озадачени сме от действията на Брадли Фицнър. Дълги години е живял охолно далече от местата на своите престъпления. Никога не е имало и най-малка опасност да му бъдат отправени обвинения. Бил е под подозрение, разследвали са го, но е бил твърде умен и голям късметлия, така че не са го заловили. Прибрал си е парите и превъзходно ги е изпрал. Ръцете му са чисти. Майсторски е заплел интригата с изпращането на Куинси в затвора и се е подсигурил Кени Тафт да не проговори. Защо тогава ще рискува да се замеси в заговор за убийството на Куинси, само и само да осуети нашите усилия да го оправдаем?
Агнес смята, че е действал от името на картела. Може би, но защо картелът, а и Фицнър ще се интересуват дали Куинси ще излезе от затвора? И сега, както и преди двайсет и три години, нямаме никаква представа кой е наемният убиец, очистил Русо. А ако по някакво чудо научим името му, ще трябват още чудеса, за да го свържем с картела. Реабилитирането на Куинси не означава разгадаване на убийството.