Според Агнес има и още. Според Канън също. След като Фицнър е достатъчно нагъл да държи четири милиона долара мръсни пари в американски банки, представете си какво е струпал в офшорните. Канън знае как да открие парите. Докато ФБР натиска карибските банки, Канън наема разследваща счетоводна фирма, която проследява мръсни пари, изнесени от страната.
Колкото и да е уверен, Канън не прави предсказания. Сигурен е обаче, че новият му клиент ще получи солидна сума от обезщетения, минус задължителните четиресет процента, които остават за адвокатската му кантора. Безмълвно се моля и ние да получим малко пари, за да си платим режийните, но това рядко се случва.
В момента обаче Куинси не мисли за пари. Твърде зает е да се учи да ходи. Лекарите са оперирали рамото му, двете ключици и челюстта; горната част на гръдния му кош и кръстът му са гипсирани. Имплантирали са му три нови зъба и са поставили шина на носа му. Той изпитва непрекъснати болки, но храбро се старае да не ги споменава. Има дренове в единия бял дроб и от едната страна в мозъка. Натъпкан е с толкова силни лекарства, че трудно може да се определи колко добре работи мозъкът му, но е твърдо решен да стане от леглото и да се движи. Сърди се на физиотерапевта в края на сеанса. Иска още — повече ходене, навеждане, масажи, разтривки, повече предизвикателства. Омръзнало му е да стои в болницата, но няма къде да отиде. В „Гарвин“ не могат да му предложат рехабилитация, а здравната грижа е под всякаква критика. Когато е на себе си, ми крещи да издействам оправдаването му по-бързо, за да не се налага да се връща в затвора.
41
Новината се е разчула и някои членове на семейство Тафт не са доволни от идеята външни хора да тършуват в къщата на Вайда. Смятат, че тя е омагьосала мястото преди смъртта си и го е напълнила с гневни духове, които не могат да излязат. Отключването на вратите щяло да освободи всякакви зловредни същества, повечето от които най-вероятно щели да нападнат потомците на Вайда. Преди смъртта си тя била крайно оскърбена от онези, които я изпратили в лудницата. През последните дни от живота си изобщо не била на себе си, но това не й пречело да сипе проклятия по адрес на всичките си роднини. Според Франки част от вярващите в африканската магия смятат, че проклятията умират заедно с вещицата, но според други те остават за вечни времена. Никой от живите представители на семейството не иска да узнае кой е прав.
С Франки пътуваме с неговия лъскав пикап към Дилън. Той шофира, аз пиша есемеси. На конзолата помежду ни има деветмилиметров пистолет „Глок“, закупен законно и регистриран на негово име. Той смята да го носи със себе си, ако успеем да получим достъп до къщата.
— Нали не вярваш в тези щуротии за проклятията, Франки?
— Не знам. Чакай само да видиш къщата. Няма да изгаряш от желание да влезеш.
— Значи се страхуваш от призраци, таласъми и тем подобни?
— Подигравай се колкото щеш, шефе. — Докосва пистолета с дясната си ръка. — Ще ти се иска да имаш един от тези.
— Нали не можеш да застреляш призрак?
— Не ми се е налагало досега, но за всеки случай.
— Е, ти ще влезеш пръв с пистолета, а аз ще те следвам, ставали?
— Ще видим. Да стигнем до там.
Минаваме през печалното градче Дилън и навлизаме още по-навътре в провинцията. На края на застлана с чакъл алея заварваме стар пикап пред полуразрушена къща. Намаляваме и Франки казва:
— Пристигнахме. Мъжът отдясно е приятелят ми Райли. Допускам, че другият е братовчед му Уендъл. Той може да ни създаде проблеми.
Уендъл е около четиресетгодишен, работяга с мръсни ботуши и джинси. Не се усмихва, докато се запознаваме и ръкуваме, нито пък Райли. Веднага става ясно, че са обсъждали нещата надълго и нашироко и между двамата има напрежение. Разменяме няколко общи приказки и Райли ме пита:
— Е, какъв е планът? Какво искате?
— Сигурен съм, че знаете защо сме тук.
— Вижте, господин Поуст — започва Уендъл почтително, — познавам тази къща като петте си пръста. Като дете прекарвах доста време в нея. Аз намерих Вайда, когато умря. И скоро след смъртта й реших да се нанеса тук с жена ми и децата. Не се получи. Къщата е обитавана от духове. Вайда я е прокълняла, повярвайте ми. Дошли сте да търсите някакви кашони, но едва ли ще откриете нещо. Мисля, че има малък таван, но не съм го виждал. Винаги ме е било страх да се кача горе.