Бий поднася напитките и двамата си казваме „наздраве“. Неговата течност е кафеникава и в чашата му няма много лед. Млясва с устни, все едно умира от жажда, и казва:
— Е, какво те води в града?
— Бих искал да се срещна с шериф Уинк Касъл, по възможност утре. Обсъждаме възможността за възобновяване на разследването, особено сега, когато вече се знае, че Фицнър се е опитал да убие Куинси. — В твърдението ми има достатъчно истина, за да послужи като обяснение на присъствието ми в града. — Освен това съм любопитен какво си намерил. Последния път, когато се видяхме в Гейнсвил, ти беше проучил доста неща около случая ни. Има ли нови изненади?
— Всъщност не, бях зает с друго. — Той махва с ръка към купчината върху бюрото си, все едно работи по осемнайсет часа дневно. — Извадихте ли късмет с Кени Тафт?
— Нещо такова. Нуждая се от адвокатските ти услуги.
— Родителски права, шофиране в пияно състояние, развод, убийство? Само кажи, на точното място си.
Залива се от смях на собствената си шега и аз му пригласям. Използва същата реплика най-малко от петдесет години.
После сериозно му обяснявам за срещата ни със семейство Тафт и за намеренията ни да претърсим къщата. Подавам му стодоларова банкнота и го принуждавам да я вземе. Вече е мой адвокат, ръкуваме се. Всичко оттук нататък е поверително или поне би трябвало да бъде. Необходим ми е прост договор за наем от една страница, за да впечатля семейство Тафт, както и чек от името на кантората на Глен. Сигурен съм, че семейството би предпочело пари в брой, аз обаче държа да имам документи. Ако открием уликите в къщата, удостоверяването на документацията, намерена вътре, ще бъде много сложно, затова е важно да разполагам с всичко черно на бяло. Двамата с Глен отпиваме от питиетата си и обсъждаме проблема като опитни адвокати, които анализират уникален казус. Той е доста проницателен и вижда няколко възможни пречки, за които не съм се сетил. Когато изпразва чашата си, вика Бий да ни донесе по още едно. Тя се появява с напитките и Глен й поръчва да записва стенографски като едно време. Уточняваме основните подробности и тя се връща на бюрото си.
— Забелязах, че зяпаш краката й — подмята той.
— Виновен съм. Нещо против?
— Ни най-малко. Мило момиче е. Майка й, Мей Ли, се грижи за домакинството ми и всеки вторник приготвя за вечеря най-невероятните пролетни рулца. Днес е щастливият ти ден.
Кимвам с усмивка. Нямам други планове за вечерта.
— Ще дойде и старият ми приятел Арчи, май съм ти казвал за него. Сигурен съм, че го споменах, докато пиехме сангрия в „Бикът“. Връстници сме, от десетилетия практикуваме право тук. Съпругата му почина, завеща му малко пари и той се отказа от правото — огромна грешка. През последните десет години скучае, живее сам и почти бездейства. Пенсионирането е трудна работа, Поуст. Подозирам, че Арчи си пада по Мей Ли. Както и да е, той обича пролетните й рулца и е много сладкодумен. Освен това разбира от вино и има голяма изба. Ще донесе нещо първокласно. Почитател ли си на виното?
— Всъщност не. — Само да видеше банковата ми сметка.
Последното му кубче лед почти се е стопило и той го разклаща в чашата, готов за ново питие. Бий се връща с проектодоговор, отпечатан в два екземпляра.
Нанасяме няколко промени и тя излиза, за да принтира окончателния вариант.
Къщата на Глен се намира на сенчеста улица на четири преки от главната. Обикалям с колата няколко минути, за да убия време, после паркирам на улицата зад стар мерцедес, който вероятно е на Арчи. Чувам ги да се смеят зад къщата и се запътвам натам. Вече са се настанили на верандата и са се изтегнали на два люлеещи стола под стари вентилатори, които се въртят и скърцат на тавана. Арчи не става, докато се запознаваме. Сигурно е на годините на Глен, ако не и по-възрастен, и не е в цветущо здраве. И двамата имат дълги провиснали коси, което навремето може би е минавало за симпатична проява на свободомислие. И двамата са облечени с износени памучни костюми и не носят вратовръзки. И двамата са обути с маратонки. Арчи поне няма бастун. Сдобил се е с неизменно зачервен нос заради слабостта си към виното. Глен ще продължи на бърбън, но ние с Арчи решаваме да опитаме сансера, който той е донесъл. Мей Ли, която е красива като дъщеря си, ни поднася напитките.