След малко Арчи не издържа повече и пита:
— Е, Поуст, значи на теб се дължи арестът на Фицнър?
Отказвам да си припиша заслуги и им разказвам историята от гледна точка на страничен наблюдател, който е разполагал и с малко вътрешна информация от федералните. Арчи явно често е имал сблъсъци с Фицнър навремето и никак не го харесва. Просто не може да повярва, че след толкова много години мошеникът най-сетне е зад решетките.
Арчи разказва за свой клиент, чийто автомобил се развалил в Сийбрук. Ченгетата намерили пистолет под предната седалка и по неразбираема причина заключили, че е убил полицай. Фицнър се намесил и подкрепил хората си. Арчи го предупредил да не тормози младежа в ареста, но той въпреки това го разпитал. Ченгетата с бой изтръгнали от него признания и той лежал в затвора пет години. Заради развален автомобил. Накрая Арчи буквално плюе отрова по адрес на Фицнър.
Историите следват една след друга, докато двамата ветерани редят разкази, които са повтаряли многократно. Предимно слушам, но като адвокати те проявяват интерес към дейността на „Пазителите“, затова накратко им разказвам някои от своите патила. Разчитам на поверителност, осигурил съм си я с огромната сума от сто долара за адвокатските услуги на Глен.
Арчи отваря нова бутилка сансер. Мей Ли подрежда красива маса на верандата, до пергола с глицинии и върбинки. Втори вентилатор на тавана раздвижва горещия въздух. Арчи преценява, че бутилка шабли ще подхожда повече на пролетните рулца, и донася една. Глен, чиито вкусови рецептори вероятно вече са напълно безчувствени, също минава на вино.
Рулцата наистина са превъзходни. Има голямо плато и подтикван от алкохола и липсата на хубава храна напоследък, аз буквално се тъпча. Арчи не спира да ми долива чашата, а когато Глен забелязва мижавите ми опити да го спра, възкликва:
— О, я си пийни. Можеш да спиш тук. Легла колкото искаш. Арчи винаги остава. Не можем да пуснем този пияница на пътя нощем, нали?
— Заплаха за обществото съм — съгласява се Арчи.
Накрая Мей Ли поднася сладки яйчени кифлички — малки и пухкави, с пълнеж от жълтък и захар. Арчи е донесъл сотерн за десерта и не спира да хвали подходящата комбинация. Двамата с Глен отказват кафето, най-вече защото не съдържа алкохол, и скоро на масата се появява малка кутия за пури. Те тършуват из нея с нетърпението на деца в магазин за играчки. Не помня кога за последен път съм пушил пура, но помня, че позеленях само след няколко дръпвания. Въпреки това няма да отстъпя пред предизвикателството. Моля за нещо по-леко и Глен ми подава някаква „Коиба“, истинска кубинска пура. Затътряме се обратно на люлеещите столове и издухваме облаци синкав дим към задния двор.
Арчи е един от малцината адвокати, които са се разбирали с Даяна Русо, и разказва за нея. Никога не е подозирал, че е замесена в убийството на съпруга си. Слушам внимателно, но не казвам нищо. И той като всички останали в Сийбрук е допускал, че Куинси е убиецът, и е посрещнал е облекчение присъдата му. Времето напредва, разговорът постепенно замира, но и двамата не могат да повярват колко са грешили. Нито че Брадли Фицнър наистина е в затвора и едва ли ще излезе някога.
Удовлетворително е, да. Но Куинси все още е осъден като убиец, чака ни дълъг път. За последно поглеждам часовника си почти в полунощ, но не помръдвам преди тях. По-възрастни са от мен поне с двайсет и пет години и са много по-опитни и сериозни пиячи. Храбро оставам да им правя компания и когато Арчи минава на бренди, аз също изпивам едно. За късмет, Глен вече похърква и по някое време аз също се унасям.
42
Разбира се, времето се разваля. В Северна Флорида не е валяло вече две седмици, дори се говореше за суша, но денят е тъмен и буреносен още от сутринта. Франки кара, а аз скърцам със зъби и преглъщам измъчено.
— Добре ли си, шефе? — пита той поне за трети път, докато прекосяваме Дилън.
— Какво намекваш, Франки? — срязвам го. — Вече си признах. Беше дълга вечер, пих много, ядох много, пуших гадна пура и се отрязах на верандата, докато една огромна котка не ми скочи на гърдите в три сутринта и не ми изкара акъла. Откъде да знам, че това е нейният стол? Никой не заспа повече. Така че, да, малко съм отнесен. Очите ми сълзят. Целият съм в котешки косми. И се чувствам адски скапан.
— Гади ли ти се?
— Още не. Но ще те осведомя. Е, вълнуваш ли се, че ще влезем в къща, обитавана от духове и омагьосана от африканска вещица?