Не можем да се изправим, затова бавно запълзяваме. Дъждът барабани по ламаринения покрив на сантиметри от главите ни. Налага се да си крещим, за да се чуваме. Франки тръгва в едната посока, аз в другата, съвсем бавно.
Провираме се между дебели паяжини и оглеждаме всеки сантиметър за змии. Минавам покрай купчина чамови дъски, сигурно останали от строежа преди сто години. Има и купчина вестници, най-горният с дата от март 1965 г.
Франки се провиква и аз запълзявам към него с вече протрити колене на джинсите.
Той е отметнал парцаливо одеяло, колкото отдолу да се покажат три еднакви кашона. Насочил е лъча на фенерчето си към етикета на единия кашон и аз се навеждам над него. Мастилото е избеляло, но ръкописният надпис се чете ясно: Шерифство на окръг Руис — веществени доказателства номер 14, КМ. И трите кашона са запечатани с дебело кафяво тиксо.
С мобилния си телефон правя десетина снимки на кашоните, без да ги местим. За да ги предпази, Кени съобразително ги е поставил върху три греди, а не направо на пода, в случай че покривът протече при силен дъжд. Таванът обаче изглежда забележително съхранен и след като тук е сухо при този порой, значи покривът е здрав.
Кашоните изобщо не са тежки. Внимателно ги пренасяме до отвора. Слизам пръв и Франки ми ги подава. В спалнята отново ги снимам. Не ни се остава в компанията на змии и скелети, бързаме да излезем. Предната веранда е продънена и мокра от дъжда, затова оставяме кашоните от вътрешната страна на входната врата и изчакваме бурята да стихне.
43
Двайсет и втори съдебен район включва Руис и още два окръга. В момента прокурор е Патрик Маккъчън, юрист от Сийбрук, чийто кабинет се намира в сградата на съда. Преди осемнайсет години, когато завършил право, Маккъчън станал съдружник в адвокатската кантора на почитаемия Глен Колакърчи. А когато се ориентирал към политическа кариера, двамата се разделили в добри отношения.
— Мога да поговоря с момчето — уверява ме Глен.
Може и го прави. И докато се опитва да привлече вниманието на Маккъчън, аз развъртам телефоните, търсейки шериф Касъл, който се оказва много зает човек. Когато най-сетне успявам да го убедя, че премеждията ми от тази сутрин са напълно реални и че у мен има три кашона стари веществени доказателства, които Брадли Фицнър се е опитал да изгори, той ме удостоява с безусловното си внимание.
Глен, на когото изобщо не му личи да е прекарал тежка нощ, е страшно въодушевен и иска да поеме нещата в свои ръце. В два следобед се събираме в кантората му: аз, Франки Тейтъм, Патрик Маккъчън, шериф Касъл и Бий, която седи в ъгъла и записва.
Досега общуването ми с Маккъчън е било изцяло писмено и любезно. Почти година по-рано подадох обичайната молба за преразглеждане на делото на Куинси и той вежливо отказа, което не ме изненада. Помолих Касъл да възобнови разследването, но и той не прояви интерес. Оттогава изпращам и на двамата резюмета на всички нови развития, за да бъдат информирани. Би трябвало да са. Допускам, че са прочели материалите ми. Допускам също, че са били прекалено заети преди ареста на Фицнър. Изумителното събитие обаче привлече вниманието им.
И сега са направо запленени. Внезапният им интерес се изостря още повече от трите изгубени и намерени кашона с веществени доказателства.
Преодолявам неловкия момент, докато установяваме кой командва парада. Глен много би желал да е той, но аз любезно го измествам. Без да обяснявам как и защо Кени Тафт е привлякъл интереса ми, разказвам как сме установили връзка със семейството, сключили сме договор за наем на къщата, платили сме и после сме преживели сутрешните си приключения в тази съборетина. Бий е увеличила снимките на кашоните в таванското помещение и аз ги раздавам на присъстващите.
— Отворени ли са вече? — пита шерифът.
— Не — отговарям. — Все още са запечатани.
— Къде са?
— Най-напред трябва да се споразумеем как ще процедираме. Без споразумение няма улики.
— Кашоните принадлежат на моето управление — настоява Касъл.
— Не съм толкова сигурен — отговарям. — Може би да, а може би не. Вие и управлението ви не сте подозирали за съществуването им допреди два часа. Няма активно разследване, защото отказахте да се намесите, нали си спомняте?
За да наложи авторитета си, Маккъчън се обажда:
— Съгласен съм с шерифа. Ако уликите са откраднати от управлението му, независимо кога, те са негови.
Глен също трябва да завладее позиции, затова скастря някогашния си съдружник:
— Патрик, неговото управление се е опитало да унищожи уликите преди повече от двайсет години. Слава богу, че Поуст ги откри. Вече започнахте да се боричкате. Трябва да постигнем съгласие и да действаме заедно. Аз представлявам господин Поуст и неговата организация и настоявам да му простите, ако ви се струва, че твърде властно брани уликите. Там може да има нещо, което оневинява клиента му. А като вземем предвид събитията в Сийбрук, той има основание да се притеснява. Нека всички да поемем дълбоко дъх.