След осемнайсет случая се научихме, че рано или късно ще ни провърви. При нас пробивът идва с Лен Дакуърт, който живее на Сий Айланд, на около един час южно от Савана. Той пристигнал с колата си, влязъл в офиса ни, не заварил никого на рецепцията, надникнал в стаята на Вики и поздравил. Вики винаги е любезна, но днес е много заета. След броени минути обаче ме вика — можело да се окаже важно.
И така, сядаме в заседателната зала на горния етаж с кана току-що сварено кафе. Вики и Мейзи си водят записки, аз само слушам.
Дакуърт е около седемдесетгодишен, със силен загар и в добра форма, самото въплъщение на спокоен пенсионер, който има предостатъчно време за голф и тенис. Двамата със съпругата му се преместили на Сий Айланд няколко години по-рано и се стараели да бъдат активни. Той бил агент във ФБР през 1973 г., когато Конгресът създал Агенцията за борба с наркотиците. Звучало по-вълнуващо от работата му на бюро. Преместил се в новата агенция и останал там до края на кариерата си, като дванайсет години отговарял за Северна Флорида.
Вече от месеци се опитва безуспешно да получи досиетата на АБН от 80-те години. Само че, подобно на ФБР и на Бюрото за алкохола, тютюна и огнестрелното оръжие, агенцията пази архивите си много ревностно. Една от молбите на Вики, подадена съгласно Закона за достъп до информация, се върна с писмо, в което имаше възражение срещу всяка нейна дума освен срещу предлозите.
Днес наистина изваждаме късмет.
— Знам много за наркобизнеса по онова време — казва Дакуърт. — За някои неща мога да говоря, за други не.
— Любопитен съм защо сте тук. Вече седем месеца се опитваме да получим документация от АБН, но напразно.
— Няма да получите много, защото АБН винаги се крие зад извинението, че разследванията й не са приключени и още се водят. Колкото и стар да е даден случай, протоколът на АБН не позволява да получите каквото и да било. Готови са да стигнат до съд, за да предпазят информацията си. Така действат.
— Колко можете да ни кажете? — питам.
— Мога да обсъждам убийството на Кийт Русо, защото случаят беше приключен преди повече от двайсет години и не беше на АБН. Познавах Кийт добре, защото ние го вербувахме. Беше един от нашите информатори и точно това е причината за смъртта му.
С Вики и Мейзи се споглеждаме, докато осмисляме чутото. Единственият човек на планетата, който може да потвърди, че Кийт Русо е бил информатор, седи срещу нас и преспокойно си пие кафето.
— Кой го е убил? — питам колебливо.
— Не знам, но не е бил Куинси Милър. Убийството е поръчано от картела.
— Кой картел?
Той мълчаливо отпива от кафето си.
— По-добре ме попитайте защо съм тук. Чух, че се опитвате да оневините Милър, и се възхищавам на това, което правите. Затворили са невинен човек, защото така са искали. Мога да споделя с вас много информация, без да разкрия нищо секретно. Дойдох най-вече защото ми се излизаше от къщи. Днес жена ми пазарува наблизо и по-късно ще се срещнем за хубав обяд.
— Готови сме да ви слушаме цял ден.
— Добре, първо малко история. В средата на седемдесетте, когато беше създадена АБН, кокаинът беше на мода в цялата страна и се внасяха тонове с кораби, самолети, камиони, как ли не. Пазарът нямаше насищане, печалбите бяха огромни и производителите и трафикантите едва смогваха. Изградиха огромни организации в Централна и Южна Америка и трупаха парите си в карибски банки. Флорида с нейната хиляда и триста километрова брегова ивица и десетки пристанища беше предпочитаният входен пункт. Маями се превърна в център на наркотрафика. Южна Флорида беше контролирана от колумбийски картел, който все още е в играта. Аз не участвах в операциите там. Моят район беше на север от Орландо, където към края на осемдесетте картелът „Салтийо“ от Мексико вече движеше почти цялата търговия с кокаин. „Салтийо“ още функционира, но се сля с по-голяма организация. Повечето от босовете му бяха избити в нарковойната. Конфликтите между бандите са непрестанни и жертвите са безброй. Жестокостта е невъобразима. Няма да ви отегчавам…
— Моля ви, недейте — обажда се Вики.
В съзнанието ми отново изниква сцената с Тайлър и крокодилите и казвам:
— Имаме доста информация за шериф Фицнър и за нещата, които са се случвали в окръг Руис.
Той се усмихва и клати глава, сякаш си е спомнил за стар приятел.
— Така и не пипнахме този тип. Беше единственият шериф в Северна Флорида, за когото знаехме, че е замесен с картела. Държахме го под око, когато убиха Русо. След това нещата се промениха. Някои от главните ни информатори млъкнаха.
— Как убедихте Русо? — питам.