Намирам евтин мотел, вземам душ, измивам си зъбите, сменям някои от дрехите си и се втурвам към „Гарвин“. Сюзан Ашли безуспешно се е опитвала да се свърже с кабинета на директора. Плановете ми да нахълтам вътре и да настоявам за отговори са осуетени още на рецепцията, където ми отказват достъп до затвора. Мотая се около час и заплашвам всеки, на когото попадна, но напразно. Затворите се охраняват надеждно по много причини.
Връщам се в болницата и намирам медицинската сестра, с която флиртувам от вчера. Тя ме осведомява, че жизнените показатели на Куинси леко са се подобрили. Брат му Марвис не може да се измъкне от работата си в Маями. Никой от затвора не отговаря на обажданията ми.
На обед хвърлям чоп и печели Мосби. Крабтрий си поръчва сандвич с шунка и препечен ръжен хляб и остава да пази Куинси. С Мосби отиваме в барчето и пълним подносите си с претоплена лазаня и зеленчуци от консерва. Има много хора и ние се вмъкваме в последното свободно сепаре. Масата се врязва в корема му. Той е само на трийсет, но с огромно наднормено тегло, та ми се иска да го попитам колко килограма планира да качи през следващите десет-двайсет години. Не разбира ли, че ако я кара така, на четиресет ще е диабетик? Премълчавам въпросите обаче.
Мосби е заинтригуван от нашата работа и непрекъснато поглежда към якичката ми. Затова го възнаграждавам с поразкрасени разкази за хората, които сме измъкнали от затвора. Говоря за Куинси и обяснявам защо е невинен. Мосби като че ли ми вярва, макар че всъщност не му пука. Той е обикновено хлапе от провинцията, което работи за дванайсет долара на час, защото няма друг изход. Мрази работата си, мрази оградите и бодливата тел, мрази опасността, че охранява затворници, които непрекъснато кроят планове за бягство, мрази бюрокрацията и безкрайните правила, мрази насилието, директора, непрекъснатия стрес и напрежението. И всичко това за дванайсет долара на час. Съпругата му чисти офиси, докато майка й гледа трите им деца.
Вики е открила три вестникарски материала за корумпирани надзиратели в „Гарвин“. Две години по-рано осмина били уволнени заради продажба на наркотици, водка, порно и най-търсеното — мобилни телефони. Един от затворниците бил заловен с четири телефона, които препродавал. Признал, че братовчед му ги е откраднал и е подкупил надзирател да ги вкара. Мосби ми цитира и думите на един от уволнените надзиратели: „Не можем да живеем с дванайсет долара на час, налага се да направим нещо“.
По време на десерта — шоколадов пай за него, кафе за мен — казвам:
— Виж, Мосби, бил съм в близо сто затвора и съм научил едно-друго. Знам, че някой е видял нападението над Куинси. Нали?
Той кимва и казва:
— Най-вероятно.
— За нещо много сериозно, изнасилване или намушкване с нож, трябва да намериш подходящ надзирател, който да си затвори очите, нали?
Той се усмихва и продължава да кима. Продължавам:
— Миналата година в „Гарвин“ станаха две убийства. Някое да е било в твоята смяна?
— Не.
— Заловиха ли извършителите?
— Първия да. Вторият случай, в който прерязаха гърлото на затворник, докато спял, още не е разрешен и сигурно така ще си остане.
— Виж, Мосби, важно е да намеря кой е подредил Куинси така. Двамата прекрасно знаем, че са замесени един-двама надзиратели. Обзалагам се, че някой е пазел по време на нападението, нали?
— Сигурно. — Той лапва парче пай и отмества поглед. Преглъща и казва: — В затвора всичко е за продан, Поуст. Знаеш го.
— Искам имена, Мосби. Имената на хората, които са пребили Куинси. Колко ще струва?
Той се привежда и се опитва да нагласи шкембето си.
— Кълна се, не знам имената. Ще трябва да ги науча и да платя на човека. А той пък сигурно ще трябва да плати на някой друг. Нали ме разбираш? И аз искам да изкарам нещичко.
— Хубаво, но позволи да ти напомня, че сме организация с идеална цел и не разполагаме с много пари.
— Имаш ли пет хиляди?
Навъсвам се, все едно е поискал един милион, но пет хиляди е разумна сума. Някои от хората в информационната верига са затворници, които мислят за основното: по-хубава храна, наркотици, нов цветен телевизор, малко кондоми, по-мека тоалетна хартия. Други са надзиратели, които се нуждаят от хиляда долара за ремонт на колите си.