Няма откъде да знае, че агенти на федералното правителство цял ден проучват живота му.
Двама от тях го проследяват, когато си тръгва от затвора. Кара своята гордост и радост — нов пикап „Рам Монстър“ с огромни гуми с черни джанти, без прашинка. Струва му шестстотин и петдесет долара месечно и ще го изплаща с години. Съпругата му кара нов модел тойота седан, за който плащат триста долара месечно. Къщата им е ипотекирана за сто трийсет и пет хиляди долара. Банковите им сметки, за които се сдобиваме със съдебна заповед, съдържат почти девет хиляди долара общо в спестовната и разплащателната. С две думи, Адам и съпругата му, която работи на хонорар в застрахователна фирма, живеят много над скромните си доходи.
Той спира да зареди в провинциална бензиностанция и влиза да плати. Когато се връща, го чакат двама господа с джинси и маратонки. Бързо му казват имената си, споменават за ФБР, вадят значките си и обясняват, че искат да поговорят с него. Краката на Адам се подкосяват, нищо че е корав тип, който се чувства още по-корав заради униформата си. По челото му избиват капки пот.
Той кара след мъжете около километър и половина до изоставено училище с празен паркинг, застлан с чакъл. Под стар дъб, до който някога е имало игрална площадка, Адам се обляга на ръба на дървена маса за пикник и се опитва да говори спокойно.
— Какво мога да направя за вас, приятели?
— Имаме няколко въпроса — казва агент Фрост.
— Ами питайте — съгласява се Адам с мазна усмивка.
Изтрива голямото си чело с ръкав.
— Знаем, че сте надзирател в „Гарвин“ от колко… от седем години? — пита агент Тагард.
— Да, нещо такова.
— Познавате ли затворник на име Куинси Милър?
Адам се начумерва и зарейва поглед към клоните на дърветата, сякаш се мъчи да си спомни. Поклаща глава в крайно неубедително отрицание.
— Мисля, че не. В „Гарвин“ има много затворници.
— Ами Робърт Ърл Лейн и Джон Драмик? Тях познавате ли ги? — пита Фрост.
След бърза услужлива усмивка Адам казва:
— Разбира се, и двамата са в сектор Д. Там съм разпределен в момента.
— Чернокожият затворник Куинси Милър е пребит до безсъзнание преди три дни на пътеката между спортната зала и работилницата до сектор Д. Наръган е с нож три пъти и е зарязан в безсъзнание. Вие сте били дежурен по време на нападението. Знаете ли нещо?
— Може и да съм чул.
— Как изобщо е възможно да не чуете? — пита Фрост строго и се приближава една крачка.
— В „Гарвин“ стават много сбивания — отговаря отбранително Адам.
— И не сте видели как Лейн и Драмик нападат Милър? — пита Тагард.
— Не.
— Наш информатор твърди, че сте били там, но причината да не видите нищо е, че не сте искали да видите. Твърди, че сте стояли на пост. И че сте известен като момче за всичко на „Арийските дякони“.
Адам издиша шумно, все едно е получил удар в корема. Отново изтрива челото си и напразно се опитва да се усмихне, сякаш му е забавно.
— Не, човече, това е абсурд.
— Стига глупости, Адам — срязва го Тагард. — Със съдебни заповеди сме получили сведения за всичките ти финанси. Знаем, че имаш девет хиляди долара в банката, което е впечатляващо за човек, който печели дванайсет долара на час и чиято съпруга взема по десет като служителка на хонорар. За човек, който има две деца и не е наследил нищо от роднина, харчиш поне две хиляди месечно за хубави коли и хубава къща, да не говорим за покупките и телефонните сметки. Простираш се много извън чергата си, Адам, а от информатора ни научихме, че припечелваш допълнително, като вкарваш наркотици за „Арийските дякони“. Още утре можем да го докажем в съда.
Не могат, но Адам не знае това.
Фрост плавно поема нещата.
— Ще те съдят, Адам, ще те изправят пред федералния съд. Прокурорът от Орландо подготвя обвиненията и утре ще ги представи пред голямото жури. Само че ние не искаме да преследваме надзирателите. Повечето търгуват с разни стоки, изкарват си нещо допълнително. Директорът не се интересува, защото иска затворниците му да са дрогирани. По-послушни са, когато им е трудно да ходят. Знаеш играта, Адам. Не се интересуваме от контрабандата. Надушили сме нещо много по-важно. Нападението над Куинси Милър е поръчано от човек отвън. Което означава, че има заговор, което пък означава, че престъплението е федерално.
Очите на Адам се навлажняват и той ги изтрива с ръката си.
— Нищо не съм направил. Не можете да ме обвините.
— Боже, за пръв път го чувам — казва Фрост.
— Прокурорът ще те премаже, Адам. Нямаш никакъв шанс. Ще се погрижи незабавно да бъдеш уволнен от затвора. И край на заплатата ти, на подкупите, на сухата пара. Ще изгубиш този сладък звяр на колела с готини джанти и къщата и знаеш ли какво, Адам? Ще бъде ужасно.