— Пълни глупости — отсича той и се мъчи да звучи твърдо, но гласът му пресеква. Почти го съжаляват. — Не можете да го направите.
— О, правим го непрекъснато, Адам. Ако те обвинят, ще минат две години, преди да стигнеш до процес, дори повече, ако така прецени прокурорът. Не го интересува дали си виновен или невинен, иска просто да те съсипе, ако не ни съдействаш.
Адам отмята глава назад и се ококорва.
— Да съдействам ли?
Фрост и Тагард се споглеждат мрачно, все едно не са сигурни как да процедират. Тагард се привежда напред и казва:
— Ти си дребна риба, Адам. Винаги си бил и винаги ще бъдеш. На прокурора не му пука за теб и смотаната ти схема с подкупите. Иска да пипне Дяконите и иска да знае кой е платил за нападението на Куинси Милър. Ако ни помогнеш, и ние ще ти помогнем.
— Искате да стана доносник?
— Не. Искаме да ни информираш. Разликата е огромна. Събери информация за приятелчетата си и ни я предай. Разбереш ли кой е поръчал нападението, ще забравим за обвинението.
— Те ще ме убият — казва той и най-сетне се разплаква.
Ридае силно в шепи, а Фрост и Тагард се озъртат. По пътя минават коли, но никой не си прави труда да поглежда към тях. След няколко минути Адам се овладява.
— Няма да те убият — казва Тагард, — защото няма да знаят какво правиш. Непрекъснато си имаме работа с информатори, познаваме играта.
— Ако стане прекалено опасно, Адам — намесва се и Фрост, — ще те измъкнем и ще ти намерим работа във федерален затвор. С два пъти по-висока заплата и осигуровки.
Адам ги поглежда със зачервени очи и пита:
— Може ли да си остане между нас? Никой не бива да знае, дори жена ми.
— Разбира се, да не мислиш, че разказваме наляво и надясно за тайните си информатори? Стига, човече, книга можем да напишем по въпроса.
Умълчават се за дълго, докато Адам се взира в чакъла и от време на време бърше течности от лицето си. Двамата го наблюдават и почти му съчувстват.
— Може ли да си помисля? — пита той. — Дайте ми малко време.
— Не — отрязва го Фрост. — Нямаме време. Нещата се развиват бързо, Адам. Ако Куинси умре, ще те погнат за предумишлено убийство.
— А какво е обвинението сега?
— Опит за убийство. Заговор. До трийсет години, а прокурорът ще се погрижи да получиш максималната присъда.
Той клати глава и изглежда готов да пролее още сълзи. Гласът му е съвсем изтънял, когато пита:
— А ако се навия?
— Няма да има обвинения. Измъкваш се сух, Адам. Не бъди глупак.
Фрост приключва сделката с думите:
— Това е един от тъй наречените съдбовни мигове, Адам. Вземеш ли правилното решение сега, животът ти продължава. Вземеш ли погрешното, ще те заключат заедно със зверовете, които в момента пазиш.
Адам се изправя, превива се напред, оригва се силно.
— Извинете — казва и се отдалечава към края на игрището.
Фрост и Тагард се обръщат към пътя. Адам коленичи зад голям храст и известно време повръща шумно. Когато приключва и се дотътря обратно, присяда на масата за пикник. Ризата му е подгизнала от пот, евтината му кафява вратовръзка е опръскана с обяда му.
— Добре — казва дрезгаво. — С какво започваме?
Фрост изобщо не се чуди.
— Лейн или Драмик имат ли мобилни телефони? — пита той.
— Знам, че Драмик има. Аз му го занесох.
— Откъде го взе?
Адам се поколебава, преди да рискува. Каже ли каквото има да казва, няма връщане назад.
— Има един тип, Мейхол, не му знам малкото име, не знам и дали Мейхол е истинската му фамилия, не знам къде живее, нито откъде е. Срещам се с него веднъж или два пъти месечно. Идва тук със стока за момчетата си в „Гарвин“. Мобилни и дрога, обикновено хапчета и метамфетамин, евтини наркотици. Аз вземам нещата и ги доставям на когото трябва. Той ми плаща хилядарка месечно в брой и ми дава малко дрога за лично ползване. Не съм единственият надзирател, който го прави. Като печелиш по дванайсет долара на час, трябва някак да оцеляваш.
— Ясно — уверява го Тагард. — Колко членове на „Арийските дякони“ има в „Гарвин“?
— Двайсет и пет или трийсет. Има повече от Братството.
— Колко надзиратели обслужват Дяконите?
— Не знам за друг освен мен. Определени надзиратели се грижат за определени групи. Едва ли Мейхол ще иска още някой да се забърква. От мен получава каквото му трябва.
— Той лежал ли е?
— Сигурен съм. Не може да станеш член на Дяконите, ако не си в затвора.
— Можеш ли да вземеш мобилния на Драмик? — пита Фрост.