Адам свива рамене и се усмихва.
— Разбира се. Мобилните са ценни вещи и понякога ги крадат. Ще ида в килията на Драмик, докато той се разхожда в двора, и ще направя така, че да прилича на кражба.
— Кога? — пита Тагард.
— Утре.
— Добре, направи го. Ще проследим обажданията му и ще ти дадем нов апарат.
— Мейхол ще заподозре ли нещо, ако Драмик се сдобие с нов телефон? — пита Фрост.
Адам се замисля. Положението все още не е съвсем ясно. Клати глава и казва:
— Съмнявам се. Тези типове купуват, продават, търгуват, крадат, заменят, какво ли не.
Тагард се понавежда леко и подава ръка.
— Добре, Адам, договорихме се, нали?
Адам неохотно стисва ръката му.
— Освен това телефоните ти се подслушват, Адам — осведомява го Фрост. — Следим всичко, така че без глупости, нали?
Оставят го на масата за пикник да си блее незнайно къде и да се пита как животът му се е променил толкова бързо.
34
ФБР задвижват връзките си и Куинси е преместен в ъглова стая, която е по-безопасна. Две охранителни камери непрекъснато работят над вратата му. Болничният персонал е с повишена бдителност, а охраната присъства по-осезаемо. Затворът изпраща по един надзирател всеки ден за по няколко часа да патрулира в коридора, а полицаите от Орландо с удоволствие се отбиват да пофлиртуват с медицинските сестри.
Състоянието на Куинси се подобрява с всеки изминал ден и ние постепенно започваме да вярваме, че той няма да умре. Вече си говоря на малко име с лекарите и персонала, всички стискат палци за клиента ми. Безопасността му е максимално подсигурена, затова решавам да се отправя на път. Това място ме изнервя. Кой обича да виси по болници? Савана е на пет часа път и никога не съм изпитвал такава носталгия по дома.
Наближавам Сейнт Огъстин, когато се обажда Сюзан Ашли с новината, че старият съдия Джери Планк не е удовлетворил молбата ни за преразглеждане на делото. Решението е очаквано, но се изненадваме, че се е разбудил за достатъчно продължително време, че да предприеме нещо. Предполагахме, че ще чакаме поне година, но той отхвърли молбата ни само след два месеца. Всъщност това е добра новина, защото ускорява обжалването ни пред Върховния съд на щата. Не ми се спира, за да прочета становището на съдията, Сюзан Ашли ме уверява, че е съвсем кратко. Две страници, на които Планк твърди, че макар Зийк Хъфи и Кари Холанд да са се отказали от показанията си, не сме предоставили нови доказателства. Както и да е. Очаквахме да изгубим на ниво окръжен съд. Ругая няколко минути, влачейки се в натовареното движение. Има случаи, и те са чести, когато ненавиждам съдиите, особено слепите, старите, белите, защото почти всички са започнали като прокурори и не симпатизират на обвиняемите. За тях всеки обвиняем е виновен и трябва да лежи в затвора, системата работи идеално и справедливостта винаги побеждава.
Когато се успокоявам, звъня на Мейзи, която чете съдийското решение. Обсъждаме обжалването — тя ще зареже всичко друго и ще започне да го подготвя. Вече е написала първата чернова, когато пристигам в офиса късно следобед. Обсъждаме текста на кафе заедно с Вики и аз им разказвам за събитията в Орландо.
Адам Стоун разменил без проблем телефона на Джон Драмик. Взел стария, докато обискирал килията му, и на следващия ден му дал нов апарат. От ФБР се опитват да проследят старите разговори и подслушват новите. Уверени са, че набелязаните цели ще паднат в капана. Нямат информация за Мейхол или поне нямат нещо, което могат да споделят с мен, но смятат да го наблюдават при следващата му среща с Адам.
Драмик е звънял по телефона в Делрей Бийч, северно от Бока Ратон, цели три дни преди нападението над Куинси. В деня след нападението има само едно обаждане — до същия номер. Следата обаче изстива, защото номерът е деактивиран. Телефонът е предплатен за трийсет дни в брой в магазин на „Бест Бай“. Собственикът му явно е много бдителен.
Адам няма телефонния номер на Мейхол, никога не са му го давали. Няма нищо за проследяване, докато не се обади Мейхол, и той най-сетне го прави. ФБР вземат номера на телефона му от апарата на Адам и го проследяват до друг мобилен, също в Делрей Бийч. Пъзелът започва да се подрежда. Следейки телефонната следа, ФБР надушва Мейхол, докато той се носи на север по междущатска магистрала 95. Колата, която кара, е регистрирана на някой си Скип ди Лука от Делрей Бийч. Бял, на петдесет и една години, с четири присъди, най-тежката от които за непредумишлено убийство, освободен предсрочно преди три години от затвор във Флорида, в момента управител на магазин за мотоциклети втора ръка.