Ди Лука, известен и като Мейхол, си уговаря среща с Адам след работа в бар в Ориндж Сити, на четиресет и пет минути от затвора. Адам обяснява, че винаги се срещат на едно и също място, пийват набързо по бира и говорят по работа. За да избегне подозрения, Адам се облича в цивилни дрехи. Агентите закрепват подслушвателно устройство на гърдите му. Той пристига на срещата пръв, избира маса, пробва микрофона — всичко работи. ФБР слуша от микробус, паркиран на пресечката зад бара.
След размяната на поздрави започва истинският разговор:
ДИ ЛУКА: Не са убили Милър. Какво стана?
АДАМ: Ами няколко неща се объркаха. Първо, Милър умее да се бие и направо обезумя. Лейн е със счупен нос. Трябваха им няколко минути, за да го надвият, твърде дълго. След като го повалиха, не успяха да го довършат, защото ги видя друг надзирател. Не го намушкаха достатъчно.
ДИ ЛУКА: Ти къде беше?
АДАМ: Там бях, човече, където трябваше да бъда. Знам си работата. Засадата беше идеална, просто не успяха да го повалят лесно.
ДИ ЛУКА: Е, не е мъртъв и това е проблем. Платихме за работа, която не е свършена. Господата, с които работя, не са доволни.
АДАМ: Вината не е моя. Аз направих каквото трябваше. Не може ли да го довършите в болницата?
ДИ ЛУКА: Може би. Хвърлихме един поглед, но има много униформени. Състоянието му се подобрява с всеки изминал ден, така че здравата се проваляме. Трябваше да го очистим. Кажи на Драмик и Лейн, че съм бесен заради мърлявата им работа. Обещаха ми, че ще го направят.
АДАМ: Много ли те притискат?
ДИ ЛУКА: Ще се оправя.
Разговорът им е кратък и когато приключва, двамата допиват бирите си и излизат навън. Ди Лука подава на Адам кафяв хартиен плик с хиляда долара в брой, два нови мобилни телефона и наркотици. Тръгва си, без да се сбогува, и потегля бързо. Адам го изчаква да се скрие от поглед и съобщава на агентите, че го няма. Заобикаля и се среща с тях в пряката.
Формално и законово погледнато, ФБР разполага с материал да обвини Ди Лука, Адам, Драмик и Лейн за поръчково убийство, макар и неуспешно. Двамата затворници обаче тъй или иначе са зад решетките. Адам е твърде ценен като информатор. А Ди Лука може да ги отведе до едрата риба.
Двайсет минути по-късно Ди Лука вижда в огледалото си сини лампи. Проверява скоростомера, макар прекрасно да знае, че не е нарушил правилника. Освободен е условно и цени свободата си, затова се придържа към правилата, поне тези за движение по пътищата. Пътен полицай взема шофьорската му книжка и талона на колата и половин час ги проверява. Ди Лука започва да се гърчи. Когато полицаят се връща при него, го пита любезно:
— Пили ли сте?
— Една бира — отговаря Ди Лука честно.
— Всички така казват.
Пристига втора патрулка с включени сини светлини и паркира пред автомобила на Ди Лука. От нея излизат още двама и го измерват с гневни погледи, като че ли току-що е прегазил няколко деца. Тримата се скупчват и убиват още време, докато Ди Лука ври и кипи. Накрая му нареждат да слезе от колата.
— Ама защо, по дяволите? — настоява за обяснение той, докато затваря вратата.
Грешка. Двама от полицаите го сграбчват и го просват върху капака на колата му, а третият му щраква белезниците.
— Карате на зигзаг — обяснява първият полицай.
— Глупости! — сопва се Ди Лука.
— Просто млъкнете.
Претърсват джобовете му, вземат портфейла и телефона му и го натикват доста грубо на задната седалка на първата патрулка. Докато го откарват, един полицай вика „паяк“, после се обажда във ФБР. В управлението затварят Ди Лука в килия, където го принуждават да позира за снимка, а после го оставят заключен четири часа.
Федерален съдия, който чака в Орландо, бързо одобрява две заповеди за обиск: една за жилището на Ди Лука, другата за колата му. Агенти на ФБР влизат в апартамента му в Делрей Бийч и запретват ръкави. Едностаен апартамент е, с оскъдна и евтина мебелировка и без следа от женско присъствие. Кухненските плотове са отрупани с мръсни съдове. В коридора има купчини мръсно пране. В хладилника няма друго освен бира, вода и студени мезета. Върху ниската масичка в дневната са пръснати списания с хард порно. В тесния кабинет намират лаптоп и го изнасят навън в микробус, където копират харддиска. Откриват и два предплатени мобилни, отварят ги, анализират ги, поставят подслушватели и ги връщат обратно върху бюрото. Монтират бръмбари навсякъде в апартамента. Два часа по-късно екипът приключва работа и макар обикновено педантично да връща всичко по местата, този път не се престарава — Ди Лука е голям мърляч и нито той, нито някой друг би забелязал, че ФБР е тършувало из жилището му тази вечер.