Друг екип претърсва колата му и не намира нищо важно освен поредния предплатен мобилен. Явно Ди Лука няма постоянен мобилен телефон. Докато проверяват евтиния телефон, специалистите попадат на златна жила в списъка с контактите му. Ди Лука има само десет записани номера и един от тях е на Мики Меркадо, шпионина, който дойде да слухти в съда, докато представяхме молбата си за преразглеждане на делото. В списъка на последните телефонни обаждания има двайсет и два входящи и изходящи разговора от и към Меркадо през последните две седмици.
Прикрепят джипиес проследяващо устройство от вътрешната страна на задния му калник, за да не може колата да се изплъзне. В един през нощта в килията на Ди Лука влиза шериф и му се извинява. Обяснява, че имало банков обир близо до Нейпълс по-рано през деня и че колата, с която избягали извършителите, била същата като на Ди Лука. Заподозрели го, но установили, че са сбъркали, поради което вече е свободен да си върви.
Ди Лука не реагира любезно и великодушно, но се омита възможно най-бързо. Подозрителен е и решава да не се връща в Делрей Бийч. Освен това се притеснява да използва мобилния си, затова не се обажда на никого. Кара два часа до Сарасота и се настанява в евтин мотел.
На следващата сутрин същият федерален съдия издава заповед за обиск на апартамента на Меркадо и за електронно следене на телефоните му. Друга заповед задължава телефонната компания да предостави данните за обажданията от и към мобилните му телефони. Още преди да приключат с поставянето на бръмбарите, Ди Лука се обажда на Меркадо от уличен телефон. След това го проследяват от Сарасота до Корал Кейбълс, където го поема екип от ФБР. Накрая той паркира пред афганистански ресторант за кебап на Долфин Авеню и влиза вътре. Петнайсет минути по-късно млада агентка на ФБР също влиза в ресторанта и установява, че Ди Лука се храни заедно с Мики Меркадо.
Смразяващият коментар на Ди Лука пред Адам, че са „хвърлили един поглед“ на Куинси в болницата, става причина за подсилване на охраната там.
Отново местят Куинси в друга ъглова стая и не го оставят нито за миг без наблюдение.
Агент Агнес Нолтън ме държи в течение на нещата, но не научавам всичко. Предупреждавам я да не използва телефоните ни, затова общуваме с кодирани имейли. Тя е уверена, че първо, Куинси ще бъде успешно защитен и второ, че скоро ще подмамят и Меркадо в клопката си. Тревога буди фактът, че той има двойно гражданство, затова идва и си отива, когато пожелае. Нолтън е убедена, че най-голямата ни награда ще е да пипнем Меркадо. Заговорниците над него, истинските престъпници, вероятно не са в Съединените щати, поради което буквално са недосегаеми за правосъдието.
След като имаме пълното съдействие на ФБР и клиентът ни още е жив, ние можем отново да насочим вниманието си към неговото оправдаване.
35
Сангрията ни зове. Глен Колакърчи е жаден и иска да се срещнем отново в „Бикът“ в Гейнсвил. Два дни правя опити да си почина в Савана, после пак потеглям на юг и приключението продължава. Куинси е изваден от комата, състоянието му се подобрява с всеки изминал ден и скоро ще го преместят от интензивното отделение в самостоятелна стая. Тогава лекарите ще започнат да планират операции, за да наместят костите му. Многократно ме уверяват, че охраната му е много строга, затова не се налага да ходя там и часове наред да вися в коридора.
Пристигам в „Бикът“ няколко минути преди четири часа, а високата чаша на Глен вече е наполовина празна. Големият му месест нос е порозовял и почти докарва цвета на сангрията. Поръчвам си същото и търся с поглед сладката му секретарка Бий, за която се улавям да мисля по-често, отколкото трябва. Не я виждам.
Глен е прочел за проблемите на Куинси и иска вътрешна информация. И понеже познавам стотина адвокати бърборковци от провинциални градчета, не разкривам нищо ново. Както при повечето затворническите побои, казвам, подробностите са оскъдни и откъслечни. Той ме осведомява със сериозен заговорнически шепот, че местният седмичник на окръг Руис вече следи случая на Куинси и нашите усилия за отмяна на присъдата му. Попивам думите му прехласнато и пропускам възможността да го осведомя, че Вики следи половината седмичници и ежедневници в щата Флорида. Поддържа архив на всяка дума относно случая. Ние живеем в интернет. Глен обаче попада там веднъж седмично.
Срещата има още една цел, не е само пиенето, и половин час по-късно установявам, че сангрията всъщност подклажда разговора. Той млясва, изтрива устни с ръкава си и най-накрая минава на въпроса: