Почти цял час Скип ди Лука се вози на задната седалка с белезници на китките и не обелва нито дума. Агентът до него също не говори. Нито двамата отпред. Страничните стъкла са затъмнени и пътниците едва виждат хората отвън, а те със сигурност не ги виждат.
Джипът се провира в натовареното движение и най-сетне стига до задния вход на сградата на ФБР в Мейтланд. Отвеждат Ди Лука на втория етаж и го вкарват в стая без прозорци. Слагат го да седне и му свалят белезниците. В стаята има най-малко шестима агенти — впечатляваща демонстрация на сила. Скип се чуди необходима ли е наистина. Къде може да избяга? Спокойно бе, хора.
Влиза жена и мъжете застиват. Тя сяда срещу Скип, но мъжете остават прави и готови за действие. Жената казва:
— Господин Ди Лука, аз съм Агнес Нолтън, специален агент от ФБР. Арестуван сте за опит да уредите поръчковото убийство на Куинси Милър и за нанасяне на тежки телесни повреди, както и за още няколко по-дребни престъпления. Току-що обискирахме колата ви и намерихме триста капсули метамфетамин на кристали, така че ще добавим и това обвинение впоследствие. Това е обвинителният ви акт. Прегледайте го.
Тя плъзва документа по масата и Ди Лука го преглежда бавно. Не се впечатлява и чете със самодоволна физиономия, все едно проверява резултати от боксови мачове. Когато приключва, внимателно оставя листа на масата и й се ухилва мазно. Тя му подава друг лист, който го осведомява за правата му. Ди Лука ги прочита и се подписва най-отдолу. Не му е за пръв път.
— След малко ще ви предадем в ареста, но преди това искам да си поговорим — казва жената. — Желаете ли адвокат?
— Не един, а двама. Може би трима.
— Ще ви трябват. Можем да спрем веднага и утре да ви уредим адвокат, но ако стане така, няма да успеем да си поприказваме, а това ще ви се отрази доста зле.
— Слушам — спокойно казва той.
— Имате обемисто криминално досие и ви очакват още трийсет години затвор по всички обвинения. На петдесет и една години сте и явно се очертава да умрете зад решетките.
— Благодаря.
— За нищо. Откровено казано, не сте много важна цел, имаме по-сериозна работа, отколкото да се занимаваме с игричките между затворническите банди. Само че поръчковото убийство е друга работа. Някой е платил за него. Вие ни казвате кой, колко, всички подробности, а ние ви гарантираме по-лека присъда и години на свобода впоследствие. Ако не се забърквате в неприятности, което ми изглежда съмнително.
— Благодаря.
— За нищо. Предлагаме ви хубава сделка, господин Ди Лука, и предложението изтича точно след четиресет и три минути. — Тя поглежда часовника си, докато изрича тези думи. — Не може да напускате тази стая и категорично не може да се обаждате на никого.
— Не, благодаря. Не съм доносник, не съм плъх.
— Разбира се, че не сте, не го намеквам. Но да не се заблуждаваме. Не сте и председателят на Ротари клуб. Погледни се в огледалото, Скип. Приеми истината. Ти си най-обикновен мошеник, престъпник с огромно досие, член на опасна банда, расист и неудачник, който открай време върши глупости. А сега те заловихме да подкупваш надзирател в затвора и да пренасяш дрога за своите приятелчета от бандата. Доста глупаво, Скип. Защо не направиш поне едно умно нещо в живота си? Наистина ли искаш да прекараш следващите трийсет години зад решетките заедно с тези зверове? Говорим за федерален затвор. Ще се погрижим да попаднеш в някой от онези със строг режим.
— Стига де.
— Затвор със строг режим, Скип, от най-лошите. За следващите трийсет години. „Гарвин“ е като детски лагер в сравнение с мястото, на което ще отидеш сега.
Скип си поема въздух и поглежда към тавана. Не се бои от затвора, дори от затвор със строг режим. Прекарал е по-голямата част от живота си зад решетките и е оцелял, понякога дори си е живял чудесно. Събратята му са там, положили клетва членове на жестока, но закрилническа банда. Не работиш, не плащаш сметки. Хранят те три пъти дневно. Наркотици колкото искаш, особено за членовете на бандата. И много секс, ако имаш такива наклонности.
Само че той тъкмо се е запознал с една жена, която страшно му харесва — първата му романтична връзка от години. Малко по-възрастна е от него, не богата, но с прилични средства, и двамата са говорили да заживеят заедно и да попътуват. Скип не може да отиде далече, защото е условно освободен и паспортът е мечта за него. Но благодарение на нея си представя друг живот, затова наистина не му се връща в затвора.
И понеже е опитен мошеник, знае как да играе тази игра. Това момиче може да се окаже склонно да преговаря.