— За колко време говорим? — пита той.
— Както казах, за трийсет години.
— А със сделка?
— От три до пет.
— Няма да оцелея толкова дълго. Отговорът ми е „не“.
— Ако не можеш да оцелееш от три до пет години, как очакваш да оцелееш трийсет?
— Бил съм там, ясно? Знам как стоят нещата.
— Разбира се, че знаеш. — Нолтън се изправя и го измерва със строг поглед. — Ще се върна след трийсет минути, Скип. В момента ми губиш времето.
— Може ли малко кафе? — пита той.
Нолтън разперва ръце и възкликва:
— Кафе ли? Нямам кафе. Някой тук да има кафе?
Другите шестима агенти се озъртат, все едно търсят кафе. Не намират и клатят глави. Тя излиза, последвана от трима агенти. Остават само трима. Най-едрият се настанява на масивен стол до вратата и започва да трие съобщенията на гласовата си поща. Другите двама сядат на масата при Скип и незабавно си намират спешно занимание с мобилните си телефони. Стаята притихва и Скип се преструва, че задрямва.
Петнайсет минути по-късно вратата се отваря и влиза Нолтън. Не сяда, а само поглежда надолу към Скип и казва:
— Току-що арестувахме Мики Меркадо в Корал Гейбълс и смятаме да му предложим страхотна сделка. Ако той приеме пръв, ти си прецакан и ние ще оттеглим предложението си. Мисли бързо, Скип, ако това изобщо е възможно.
Тя се завърта и отново излиза. Скип успява да запази лицето си безизразно, но коремът му се свива и започва да му се гади. Зрението му се замъглява, завива му се свят. Те не само знаят за Меркадо, но и са го пипнали! Идва му твърде много. Скип се озърта и установява, че двамата агенти на масата наблюдават всяко негово движение. Той диша тежко, не може да се овладее. Челото му се облива в пот. Агентите пишат нещо на мобилните си и изпращат съобщения.
Минава малко време и той все пак не повръща. Продължава да преглъща измъчено.
Десет минути по-късно тя отново се връща. Този път сяда — недвусмислен знак, че смята здраво да го стисне за топките — и подема любезно:
— Ти си глупак, Скип. Всеки мошеник на твое място, който не се възползва от това предложение, е глупак.
— Благодаря. Да поговорим за Програмата за защита на свидетели.
Тя не се усмихва, но явно е доволна, защото правят огромна крачка в правилната посока.
— Можем да поговорим за това, но не съм сигурна, че в твоя случай ще се получи с програмата.
— Постарай се да се получи. Непрекъснато го правите.
— Така е. Да допуснем хипотетично, че се съглася да те скрием някъде. Ти какво ще ни дадеш? Какво ще сложиш на масата? Ясно е, че Меркадо е при нас. С него ли поддържаше връзка? Има ли някой над него? Колко имена можеш да ни дадеш? За колко пари става дума? Кой ги получи?
Ди Лука кимва и оглежда стаята. Мрази да порти и непрекъснато и безмилостно е наказвал информаторите. Настъпва обаче момент, когато човек трябва да се погрижи за себе си.
— Ще ви кажа всичко, което знам, но искам уговорката писмено. Веднага. На тази маса, както сама каза. Нямам ти доверие, ти също ми нямаш доверие.
— Съгласна. Имаме стандартен кратък текст на споразумение, който използваме от години. Одобрен е от различни адвокати. Ще попълним няколко бланки, пък да видим какво ще стане.
Отвеждат Ди Лука в друга стая и го настаняват пред голям настолен компютър. Той собственоръчно напечатва показанията си.
Преди шест седмици към мен се обърна човек, който се представи като Мики Меркадо и каза, че е от Маями. Буквално почука на вратата на апартамента ми, което ми се стори странно, защото малко хора ме познават и знаят къде живея. Оказа се, че той знае много за мен. Отидохме в кафене наблизо и там се проведе първата ни среща. Известно му беше, че съм член на „Арийските дякони“ и че съм лежал в „Гарвин“. Запознат беше с досието ми. Доста се смутих от този факт и започнах да му задавам въпроси. Обясни ми, че е консултант по сигурността. Попитах какво означава това и той каза, че работи за различни клиенти, предимно на Карибите. Говореше доста смътно. Попитах го как да съм сигурен, че не е някакво ченге, агент или друг такъв боклук, който се опитва да ме подмами в капан. Попитах го и дали не носи подслушвател. Засмя се и ме увери, че не носи. Както и да е, разменихме си телефонните номера и той ме покани да посетя офиса му, да видя какво работи. Кълнеше се, че всичко е законно. Няколко дни по-късно отидох в центъра на Маями, качих се на трийсет и петия етаж и се срещнах с него в офиса му. Хубава гледка към водата. Има секретарка и няколко служители. На вратата обаче не пише нищо. Пихме кафе, поговорихме около час. Попита ме дали все още имам контакти в „Гарвин“. Отговорих, че имам. Той се поинтересува колко трудно ще бъде да се очисти затворник. Попитах дали има предвид поръчково убийство. Той каза „аха“ или нещо такова. Налагало се да ликвидират някакъв заради провалена сделка с негов клиент. Не ми съобщи името на затворника и аз не казах „да“ за поръчковото убийство. Тръгнах си и се прибрах вкъщи. Междувременно порових в интернет и не намерих почти нищо за живота на Меркадо, но бях почти убеден, че не е ченге. Третата ни среща се проведе в бар в Бока. Там договорихме сделката. Той попита колко ще струва. Казах $50 000, което си беше пладнешки обир, защото може да очистиш човек в затвора за много по-малко. Той обаче не възрази. Каза ми, че целта е Куинси Милър, осъден до живот. Не го попитах какво е направил Милър и Меркадо не ми обясни. За мен не беше нищо повече от делова сделка. Обадих се на Джон Драмик, водача на Дяконите в „Гарвин“, и той уреди всичко. Щеше да използва Робърт Ърл Лейн, сигурно най-опасния човек вътре и сред черните, и сред белите. Щяха да получат по $5000 авансово и още $5000, когато работата бъде свършена. Смятах да прибера останалите пари и да ги прецакам. В затвора не можеш да получаваш пари в брой, затова щях да уредя плащане в брой на сина на Драмик и на брата на Лейн. На четвъртата ни среща Меркадо ми даде $25 000 в брой. Едва ли щях да получа другата половина, каквото и да се случеше с Куинси Милър, но не ми пукаше. Двайсет и пет хилядарки са много за убийство в затвора. След това се срещнах с Адам Стоун, нашето муле, и планирахме убийството. Той предаде съобщението на Драмик и Лейн. Нападението беше проведено добре, но не свършиха работата докрай. Стоун каза, че друг надзирател се е намесил или нещо такова. Меркадо беше бесен и отказа да плати остатъка от парите. Аз задържах $15 000.