Меркадо не спомена името на клиента си. Той беше единственият ми контакт. Честно казано, аз и не попитах, защото смятах, че е най-добре да знам колкото се може по-малко за една такава сделка. Дори да бях попитал, сигурен съм, че нямаше да ми отговори.
Мой приятел в Маями, бивш наркотрафикант, твърди, че Меркадо е някакъв полузаконен играч, когото наркотрафикантите наемат често да им оправя кашите. Срещал съм се с него два пъти след нападението над Милър, но и двете ни срещи не доведоха доникъде. Попита ме дали ще е възможно да се докопам до Милър в болницата. Ходих там и огледах, но каквото видях, не ми хареса. Меркадо иска да следя възстановяването на Милър и да намеря начин да довърша започнатото.
Тъй като заговорът за убийството на Куинси още е в ход, ФБР трябва да вземе решение. Предпочитат да наблюдават Меркадо с надеждата да ги отведе до едрата риба, може би дори да използват Ди Лука като примамка. Докато Меркадо е на свобода обаче и планира да довърши Куинси, опасността е съвсем реална. Най-безопасният подход е Меркадо да бъде арестуван и да му се окаже натиск, но никой в Бюрото не очаква той да говори или да съдейства.
Ди Лука е в ареста, в единична килия и под наблюдение, без връзка с външния свят. Не може да му се има доверие. Никой няма да се учуди, ако той се свърже с Меркадо при първа възможност. И със сигурност ще съобщи на Джон Драмик и на Робърт Ърл Лейн, че Адам Стоун е доносник.
Агнес Нолтън взема решение да арестува Меркадо и да махне Адам Стоун от „Гарвин“. Веднага правим планове да го преместим заедно със семейството му в друг град, по-близо до федерален затвор, където го очаква по-хубава работа. Правят се също така планове Ди Лука да бъде изпратен в затворнически лагер, където хирурзи да променят външния му вид, и да му бъде дадено ново име.
Търпението ни за пореден път се отплаща. С хондураски паспорт и под името Алберто Гомес нашият човек Меркадо си резервира полет от Маями за Сан Хуан и от там се прекачва на самолет на „Еър Карибиън“ за остров Мартиника във френската част на Малките Антили. Местните ченгета се опитват да уловят следите му в столицата Фор дьо Франс и го наблюдават, докато си взема такси до „Ориол Бей“ — потънал в зеленина усамотен курорт в подножието на планина. Два часа по-късно правителствен самолет каца на същото летище и агентите на ФБР бързо се качват в очакващите ги автомобили. Всички стаи в курорта са заети обаче, затова те се настаняват в най-близкия хотел — на пет километра от там.
Меркадо бавно се разхожда из курорта. Обядва сам край басейна и пие в ъгъла на тропически бар, откъдето може да наблюдава минувачите. Другите гости са богати европейци, които говорят на различни езици. Никой не поражда подозрения. Късно следобед той тръгва по тясна пътека и се изкачва на петдесетина метра в планината до просторна къща, където прислужник му поднася питие на терасата. Блещукащата карибска шир се простира на километри под него. Меркадо пали кубинска пура и се любува на гледката.