Собственикът на къщата е Рамон Васкес, който най-сетне също излиза на терасата. Жената е Даяна, негова партньорка от много години, но Меркадо не я е срещал преди. Даяна чака и наблюдава от прозорец на спалнята.
Рамон си дръпва стол и сяда. Не се ръкуват.
— Какво се случи?
Меркадо свива рамене, като че ли няма проблем.
— Не съм сигурен. Вътре не свършиха напълно работата.
Разговарят тихо и бързо на испански.
— Очевидно. Има ли план нещата да бъдат доведени докрай?
— Това ли искаш?
— И то много. Нашите момчета не са никак доволни, държат проблемът да бъде отстранен. Те… ние… смятахме, че може да ти поверим една толкова проста задача. Уверяваше ни, че ще бъде лесно. Но сбърка и сега искаме да оправиш нещата.
— Добре. Ще измисля някакъв план, но със сигурност няма да е лесно. Вече не.
Прислужникът донася на Рамон чаша ледена вода. Той отказва предложената пура. Двамата разговарят още малко, после Меркадо си тръгва.
Връща се в курорта, пече се край басейна, флиртува с някаква млада дама, после вечеря сам в изисканата трапезария.
На следващия ден се връща в Сан Хуан с боливийски паспорт.
37
В окръг Руис има само две общини: Сийбрук с население от 11 000 души и Дилън с население от 2300. Градчето Дилън е на север и малко по-навътре на сушата, доста отдалечено и съвсем замряло. Няма прилични работни места и почти никаква търговия. Повечето млади хора го напускат по принуда, от желание да оцелеят. Онези, които остават, стари и млади, не си и помислят за благоденствие, просто живуркат с жалките си заплати или социални помощи.
Осемдесет процента от населението на окръга е бяло, а в Дилън съотношението е наполовина. Миналата година шейсет и един ученици са завършили малката гимназия в градчето, трийсет от които чернокожи. Кени Тафт е завършил тук през 1981 г., по-големите му брат и сестра също. Семейството живеело на няколко километра извън Дилън в стара ферма, която бащата на Кени купил още преди неговото раждане.
Вики е скалъпила откъслечна история на семейство Тафт и се оказва, че те са страдали предостатъчно. От стари некролози научаваме, че бащата на Кени е починал на петдесет и осем години, но не знаем каква е причината. След това Кени бил убит на двайсет и седем. Година по-късно по-големият му брат загинал в автомобилна катастрофа. Две години след това по-голямата му сестра Рамона умряла на трийсет и шест, също по неизвестна причина. Госпожа Вайда Тафт, която надживяла съпруга си и своите три деца, била настанена в психиатрична клиника през 1996 г., но от архива на съда не става ясно какво се е случило след това. Във Флорида, както и в повечето щати, въдворяването в психиатрия е поверително. По някое време я изписали и тя „издъхнала спокойно“ в дома си, както научаваме от некролога в седмичника на Сийбрук. Не е легализирано нито нейно завещание, нито на съпруга й, затова основателно може да се допусне, че не е съставяла такова. Старата ферма и петте акра край нея в момента са собственост на десетина внуци, повечето от които са избягали от този край. Миналата година окръг Руис оценил имота на 33 000 долара, но не е ясно кой е платил данъците, възлизащи на 290 долара, за да се предотврати възбраната върху фермата.
Франки намира къщата в края на застлан с чакъл път. Задънена улица. Явно сградата е изоставена от доста време. Между разкривените дъски на верандата са прорасли бурени. Предната врата е заключена с огромен катинар, задната също. Няма строшени прозорци. Ламариненият покрив изглежда здрав.
Франки обикаля къщата веднъж и това му е предостатъчно. Предпазливо нагазва сред бурените и се връща при пикапа си. Вече два дни души в Дилън и смята, че е намерил точния човек.
Райли Тафт работи като домакин в прогимназията в Дилън, но истинското му призвание е да се грижи за паството си в баптистката църква в Ред Банкс на няколко километра от градчето. Повечето членове на семейство Тафт са погребани тук, някои със семпли надгробни плочи, някои — без никакви. Паството му наброява по-малко от сто души и църквата не може да си позволи щатен свещеник. Затова на Райли му се налага да работи и в прогимназията.
След разговорите по телефона той се съгласява да се срещне с Франки в църквата късно следобед.
Райли е млад, още няма четиресет, едър и непринуден, с широка усмивка. Разхожда Франки из гробището и му показва гробовете на семейство Тафт. Баща му, най-голямото дете, е погребан между Кени и майка им. Разказва му за семейните трагедии: дядо му е починал на петдесет и осем години от някакво загадъчно отравяне, Кени е убит, неговият баща е загинал на място на шосето, леля му е умряла от левкемия на трийсет и шест години.