— Клетата жена изгубила ума си — казва Райли просълзен. — Погребала трите си деца и нервите й не издържали. Съвсем рухнала.
— Вашата баба, нали?
— Да. Е, защо се интересувате от семейството?
Франки вече му е разказал дежурните неща за „Пазителите“, за нашата мисия, за успехите ни, затова че представляваме Куинси Милър.
— Смятаме, че Кени не е бил убит така, както казва шериф Фицнър.
Думите му не предизвикват реакция. Райли кимва към задната страна на малката църква и предлага:
— Да отидем да пийнем нещо.
Минават покрай надгробните плочи на още хора от семейство Тафт и излизат от гробището. През задната врата влизат в тясна зала към църквата. Райли отваря хладилник в ъгъла и изважда две пластмасови шишета с лимонада.
— Благодаря — казва Франки и двамата се настаняват на сгъваеми столове.
— Е, каква е тази нова теория? — пита Райли.
— За пръв път ли я чувате?
— Да, за пръв път. Когато убиха Кени, сякаш настъпи краят на света. Бях петнайсет-шестнайсетгодишен, в десети клас, струва ми се, и го чувствах като по-голям брат, а не като чичо. Боготворях го. Беше гордостта на семейството. Много беше умен, щеше да стигне нависоко — така мислехме. Гордееше се, че е заместник-шериф, но искаше да стигне по-нагоре. Боже, колко обичах Кени. Всички го обичахме. Имаше красива съпруга, Сибил, много мила жена. И бебе. Животът му тъкмо се подреждаше чудесно, но ето че го убиха. Когато научих новината, плаках като малко дете. Исках и аз да умра. Да ме заровят в гроба с него. Беше ужасно. — Очите му се навлажняват. Отпива продължително от лимонадата. — Винаги съм бил убеден обаче, че той е попаднал на наркосделка и затова са го застреляли. Сега, повече от двайсет години по-късно, вие идвате и твърдите нещо различно. Така ли?
— Да. Смятаме, че Кени се е натъкнал на засада, която са му устроили хора на шериф Фицнър. Шерифът вземал подкупи от наркотрафикантите. Кени знаел твърде много и Фицнър се притеснил.
На Райли му трябва малко време да асимилира чутото, но го понася мъжки. Шокира се, ала иска да чуе още.
— Какво общо има това с Куинси Милър? — пита той.
— Фицнър е стоял зад убийството на адвоката Кийт Русо. Русо печелел повече пари като адвокат на трафикантите, но Агенцията за борба с наркотиците го вербувала. Фицнър научил, организирал убийството и безукорно успял да натопи Куинси Милър. Кени е знаел нещо за убийството и това му е струвало живота.
Райли се усмихва тъжно, поклаща глава и казва:
— Щура работа.
— Никога ли не сте чували този слух?
— Никога. Разберете, господин Тейтъм, Сийбрук е само на двайсет и пет километра от тук, но все едно е на сто и петдесет. Дилън е друга планета. Тъжно градче. Хората тук едва свързват двата края, едва се държат. Имаме си свои трудности и нямаме време да се тревожим какво става в Сийбрук или където и да било.
— Разбирам — казва Франки и отпива от лимонадата.
— Значи сте лежали четиринайсет години за убийство, извършено от друг човек? — пита невярващо Райли.
— Да, четиринайсет години, три месеца и единайсет дни. После преподобният Поуст ми се притече на помощ. Знаете ли, Райли, страшно е мъчително да си забравен зад решетките, когато прекрасно знаеш, че си невинен. Затова се борим толкова настървено за Куинси и за другите си клиенти. Както знаеш, братко, много от нашите хора са в затвора за нещо, което не са извършили.
— Така си е.
Отпиват в знак на солидарност. Франки продължава:
— Може би има съвсем малък шанс Кени да се е сдобил с част от уликите, съхранявани в барака зад шерифството в Сийбрук. Научихме това неотдавна от бившия му партньор. Кени дочул за плана да изгорят бараката и да унищожат доказателствата, затова преместил някои неща преди пожара. Ако наистина Фицнър е устроил засадата на Кени, защо всъщност е желаел смъртта му? Защото Кени е знаел нещо. Разполагал е с уликите. Няма друга причина, поне не сме открили друга, която да обяснява мотива на Фицнър.
Райли е заинтригуван от историята.
— Значи въпросът е какво е направил Кени с уликите — отсъжда той. — Затова сте тук, нали?
— Точно така. Едва ли ги е занесъл вкъщи, защото така би застрашил семейството си. Освен това живеел под наем.
— И съпругата му не беше щастлива там. Къщата се намираше на Секретари Роуд, източно от Сийбрук. Сибил искаше да се преместят другаде.