Райли отпива продължително и изтрива уста.
— Такава беше баба ми Вайда. Викахме й „бабче“, но повечето местни деца я наричаха зад гърба й „вещицата“.
— Трябва да огледаме тавана — настоява Франки с цялата категоричност, на която е способен.
— Това е лудост!
— У кого е ключът?
— У мен, но не съм влизал в къщата от години. Макар електричеството отдавна да е прекъснато, нощно време се виждат светлини. И се движат. Само глупак ще прекрачи онзи праг.
— Имам нужда от въздух.
Двамата излизат в жегата и тръгват към колите си.
— Знаете ли, странно е — казва Райли. — Кени е мъртъв от двайсет години, а никой не е проявявал и капка интерес. А сега, за по-малко от седмица, вие и още двама душите наоколо.
— Още двама ли?
— Двама бели се появиха миналата седмица и разпитваха за Кени. Къде е отраснал? Къде е живеел? Къде е погребан? Не ми допаднаха, затова се престорих на пълен глупак и нищо не им казах.
— Откъде бяха?
— Не попитах. Останах с впечатлението, че и бездруго няма да ми кажат.
38
Първата операция на Куинси трае шест часа — наместват рамото и ключицата му. Минава добре и лекарите са доволни. Седя при него с часове, докато се възстановява. Премазаното му тяло заздравява и част от паметта му се връща, макар че нападението все още е бяло петно. Не му казвам какво знаем за Драмик и Робърт Ърл Лейн, нито за Адам Стоун и Скип ди Лука. Силно упоен е и не е готов да научи остатъка от историята.
Пред вратата му денонощно има пазач, най-често не само един. Болничната охрана, надзиратели от затвора, полицаи от Орландо, ФБР. Редуват се и на мен ми е приятно да си говорим. Разнообразявам се. Често се чудя колко струва всичко това. Петдесет хиляди долара годишно за престоя му в затвора, вече двайсет и три години. Капка в морето в сравнение с парите на данъкоплатците, които се харчат сега, за да го поддържат жив и да лекуват раните му. Да не говорим за охраната. Милиони, и всичките пропилени за невинен човек, който изобщо не е трябвало да влиза в затвора.
Рано една сутрин дремя на походното легло в стаята му, когато телефонът ми звънва. Агент Нолтън пита дали съм в града. Искала да ми покаже нещо. Отивам с колата до службата й и я следвам до голяма заседателна зала, където чака един техник. Той затъмнява светлината и ние поглеждаме към голям екран. Появява се лице на латиноамериканец — около шейсетте е, излъчва сурова хубост, има огнени тъмни очи и прошарена брада.
— Това е Рамон Васкес — обяснява Агнес. — От много години е един от главатарите на картела „Салтийо“, но вече почти се е пенсионирал, така да се каже.
— Името ми звучи познато — отбелязвам.
— Почакай.
Тя щраква и на екрана се появява друг образ — въздушна снимка на малък курорт в полите на планина, който е заобиколен от най-синята вода на света.
— Ето тук Рамон прекарва повечето си време. Остров Мартиника, във френската част на Малките Антили. Курортът се нарича „Ориол Бей“ и е собственост на една от милионите анонимни компании, базирани в Панама. — Агнес разделя екрана и се появява лицето на Мики Меркадо. — Преди три дни нашият приятел Меркадо използва хондураски паспорт и отлетя за Мартиника, където се срещна с Васкес в курорта. Отидохме и ние, но не успяхме да влезем, и може би по-добре. На следващия ден Меркадо се върна в Маями през Сан Хуан с боливийски паспорт.
Изведнъж ми просветва.
— Васкес е бил любовник на Даяна Русо — казвам.
— И още е. Заедно са от преждевременната смърт на скъпия й съпруг.
Тя щраква отново с мишката. Меркадо изчезва, половината екран остава черен. На другата половина все още се вижда панорамният изглед от курорта.
— Не разполагаме със снимки на Даяна. Според онова, което успяхме да навържем — няма да те отегчавам с разкази колко несигурни са разузнавателните данни от Карибите, — двамата прекарват по-голяма част от времето си в луксозно усамотение в курорта си. Тя в известен смисъл го управлява, но без да се набива на очи. Освен това пътуват много по цял свят. В Агенцията за борба с наркотиците не са сигурни дали пътуванията им са свързани с наркотрафик, или просто искат да се махнат за малко от острова. Васкес вече не е в разцвета на силите си, но подозират, че консултира картела от време на време. Възможно е убийството на Русо да е станало под негово ръководство и сега да се мъчи да оправи кашата. Възможно е обаче още да участва активно в бизнеса. Каквото и да върши, действа крайно предпазливо.