Отивам до един стол и се отпускам тежко.
— Значи все пак тя е била замесена — казвам.
— Още не знаем със сигурност, но изведнъж изглежда много по-виновна. Отказала се е от американското си поданство преди петнайсет години и е станала пълноправен гражданин на Панама. Струвало й е сигурно петдесет бона. Казва се Даяна Санчес, но вероятно има и други имена. И един бог знае колко паспорта. Няма сведения тя и Рамон да са сключили официално брак. Явно нямат и деца. Достатъчно ли видя?
— Още ли има?
— О, да.
ФБР следели Меркадо и се готвели да го арестуват, когато той допуснал необяснима грешка. Взел грешния телефон и се обадил на непроследим номер. Разговорът обаче бил записан. Меркадо предложил на човека отсреща да се срещнат на обяд следващия ден в ресторант за раци в Кий Ларго. Със забележителна бързина, която поражда в мен задоволство, че съм на страната на ФБР, Нолтън получава заповед и агентите й пристигат първи. Снимат Меркадо на паркинга, снимат го как яде раци заедно със своя познат, снимат и двамата, докато се качват в колите си. Джипът волво последен модел е регистриран на името на Брадли Фицнър.
На кадрите той изглежда в прилична форма, има прошарена козя брадичка и прошарена чуплива коса. Охолният пенсионерски живот явно му се отразява добре. Вече е почти осемдесетгодишен, но движенията му са на много по-млад човек.
— Поздравления, Поуст, най-сетне имаме връзката — казва Нолтън.
Толкова съм слисан, че оставам безмълвен.
— Разбира се, не можем да обвиним Фицнър, че е ходил на обяд, но ще извадим заповеди и ще знаем дори кога пикае.
— Внимавайте — предупреждавам я. — Много е умен.
— Така е, но дори най-умните престъпници допускат глупави грешки. Срещата с Меркадо е божи дар.
— Има ли данни Фицнър да е влизал в контакт с Ди Лука? — питам.
— Никакви. Залагам си заплатата, че дори не знае името на Ди Лука. Меркадо се движи в подземния свят, от там знае за Дяконите и е уредил нападението. Фицнър вероятно е подсигурил парите, но никога няма да успеем да го докажем, ако Меркадо не пропее. А типове като него не говорят.
Страшно съм въодушевен и се опитвам да си подредя мислите. Първата ми реакция е:
— Ама че случайност. Само за три дни Меркадо ви отведе до Рамон и до Даяна Русо, а после до Брадли Фицнър.
Агнес кимва, горда от постигнатия напредък, но и твърде делова, за да се перчи.
— Част от пъзела се подрежда, но имаме още много работа. Трябва да тръгвам. Ще те държа в течение.
Тя отива на друга среща, а техникът ме оставя сам. Дълго седя в полутъмната стая, вперил поглед в стената, и се опитвам да осмисля тези бомби. Агнес е права, че най-неочаквано сме научили много повече за заговора около убийството на Кийт. Но каква част ще успеем да докажем? И доколко това ще помогне на Куинси?
Накрая излизам от стаята и сградата и отивам с колата в болницата, където заварвам Марвис при брат му. Обяснява, че е убедил шефа си да му даде няколко дни отпуск, така че ще поостане. Чудесна новина е и аз се втурвам към мотела да си събирам багажа. Пъпля в задръстването на излизане от града, когато прозрението ме връхлита с такава сила, че отбивам и известно време крача около колата. Продължавам да шофирам, докато в главата ми се оформя прост, но красив план. После се обаждам на новата си приятелка, специален агент Агнес Нолтън.
— Какво има? — пита тя отривисто, след като съм изчаквал на линията десет минути.
— Единственият начин да пипнем Фицнър е да го въвлечем в заговора — казвам.
— Звучи като подстрекаване към престъпление.
— Нещо такова, но не съвсем.
— Слушам те.
— Изпратихте ли вече Ди Лука към незнайни земи?
— Не, тук е.
— Трябва да направи още нещо, преди да изчезне.
Ди Лука отива в Хаялия Парк и сяда на трибуните, далече от другите зрители. Държи списък с гонките и е готов да започне да залага на конете. Поставено му е най-модерното подслушвателно устройство, с което можем да чуем пръхтенето на елен от трийсет метра. Меркадо се появява двайсет минути по-късно и сяда до него. Купуват си две бири и наблюдават следващата гонка. Накрая Ди Лука казва:
— Имам план. Отново са преместили Милър между операциите. Продължава да се подобрява, но скоро няма да го изпишат. Охраната се върти, винаги има някой на вратата. От затвора изпращат няколко надзиратели от време на време. Ето какъв е планът. Вземаме униформата на Стоун и един от нашите я облича. Вмъква се късно през нощта. Подаваме сигнал, че в болницата има бомба, може дори да взривим нещо в мазето, без никой да пострада. При такива случаи в болниците настава истински хаос. Всички са на бойна нога. В мелето нашето момче стига до Милър. Ще използваме автоинжектор за епинефрин, ще купим от аптеката, но ще го заредим с нещо като рицин или цианид. Бодваме го в крака и след пет минути е мъртъв. Ако се събуди, няма да успее да реагира навреме, но те непрекъснато го държат упоен. Ще действаме късно през нощта, когато най-вероятно ще спи. Нашият човек излиза и се шмугва в бъркотията.