— Трябва да има по-бърз начин да свърша това — измърмори той.
„Всъщност има“ — обади се сухият глас в съзнанието му.
„Какво?“
„Каза, че трябва де има по-бърз начин. Аз казах, че има.“
„А ти къде се губи цялото това време?“
„Тук-там.“
Гарион бе опознал този друг разум достатъчно добре, за да е сигурен, че той ще му каже само това, което Гарион трябва непременно да узнае.
„Добре — отвърна кралят. — Какъв е този по-бърз начин?“
„Не е необходимо да четеш всяка думичка по начина, по който го правиш. Отвори съзнанието си и просто прелиствай страниците. Нещата, изложени във всяка книга, сами ще изскочат пред теб.“
„Винаги ли пророчествата са смесени с всички тези глупости?“
„Обикновено да.“
„Защо постъпваш така?“
„Поради няколко причини. В повечето случаи не исках преписвачът да узнае какво се крие в книгата му. Следователно това е добър начин да запазим тези неща от неприятелски ръце.“
„Но те остават скрити и за приятелите.“
„Искаш ли да ти обясня, или просто си търсиш повод да правиш остроумни забележки?“
„Добре“ — предаде се Гарион с въздишка.
„Мисля, че и преди съм ти казвал, че думата дава значение на събитието. Думата трябва да бъде на мястото си, но не бива да бъде изложена така, че всеки да може да я открие.“
Гарион се намръщи.
„Да не би да искаш да кажеш, че си изложил всички тези неща в безброй книги, за да могат да ги прочетат само няколко души?“
„Думата «няколко» не е съвсем точна. Вместо нея употреби «един».“
„Един човек ли? Кой?“
„Ти, очевидно.“
„Аз? Защо аз?“
„Пак ли ще говорим за това?“
„Да не би да се опитваш да кажеш, че всичко това е нещо като лично писмо — единствено до мен?“
„И така може да се каже.“
„А какво щеше да стане, ако не се бях наканил да чета?“
„Защо четеш книгите сега?“
„Защото Белгарат ми каза.“
„А ти как мислиш — защо Белгарат ти е казал да го сториш?“
„Защото… — Гарион спря. — Ти си му поръчал да ми каже?“
„Естествено. Той не знаеше, но аз го подтикнах. Всякакви хора имат достъп до Мринския сборник. Ето защо го направих неразбираем. Личните указания за теб обаче ще бъдат съвсем ясни, ако бъдеш внимателен.“
„Защо просто не ми кажеш какво трябва да правя?“
„Не ми е разрешено.“
„Не ти е разрешено ли?“
„Ние имаме свои правила, моят противник и аз, той е моята пълна противоположност. Помежду ни съществува деликатно равновесие, което обезателно трябва да запазим, постигнахме споразумение да действаме само чрез нашите средства и ако аз се намеся с нещо — като например ти кажа направо какво трябва да правиш, тогава моят противник също ще бъде свободен да прекрачи границата. Затова и двамата си служим с това, което наричаме пророчества.“
„Не е ли сложно така?“
„Другата възможност е да настъпи пълен хаос. И аз, и моят противник притежаваме безгранична сила. Ако влезем в директно противоборство, цели слънца ще бъдат унищожени.“
Гарион потрепера и преглътна мъчително.
„Не знаех — призна той. След това му хрумна нова идея. — Позволено ли ти е да ми кажеш нещо за онзи ред в Мринския сборник, онзи, в който по средата има дума, скрита от петно?“
„Зависи от това колко искаш да узнаеш.“
„Коя е думата под петното?“
„Думите са няколко. Ако ги погледнеш при подходяща светлина, трябва да можеш да ги видиш. А що се отнася до другите книги, опитай да ги четеш по начина, по който ти казах. Ще откриеш, че така става много по-бързо, а ти наистина не би могъл да отделяш толкова много време.“
„Какво трябва да значи пък това?“
Но гласът си бе отишъл.
Вратата на библиотеката се отвори и влезе Се’Недра по нощница, наметнала върху раменете си топла дреха.
— Гарион — подхвана тя. — Изобщо ли не смяташ да си лягаш?
— Какво? — вдигна поглед той. — А… да. Веднага.
— Лягай си, Гарион — изрече твърдо тя. — Не можеш да изчетеш цялата библиотека за една вечер.
— Да, скъпа — съгласи се той.
Не след дълго, когато пролетта вече бе започнала да докосва по-ниските поляни по склоновете зад крепостта, обещаното писмо от крал Анхег пристигна. Гарион незабавно отнесе преписа в библиотеката, за да го сравни със своя екземпляр. Когато постави двете копия едно до друго, започна да ругае. В преписа, който му бе изпратил Анхег, имаше петно точно на същото място.