— Знаеш ли, това наистина е много добра идея, Се’Недра.
— Естествено. Вие, мъжете, винаги имате склонност да усложнявате нещата прекалено много. Следващия път, когато имаш проблем, скъпи, потърси помощ от мен. Ще ти кажа как да го разрешим.
Той не отговори.
Първата му работа на следващата сутрин бе да слезе в града и да се отбие при жреца в храма на Белар. Жрецът бе благороден мъж със сериозно лице. За разлика от жреците на Белар в големите храмове на континента, които се занимаваха повече с политика, отколкото се грижеха за своите вярващи, главата на риванското духовенство се занимаваше изключително с благосъстоянието — физическото, както и духовното — на обикновените хора. Гарион винаги го бе харесвал.
— Аз лично всъщност никога не съм виждал оригинала, ваше величество — отвърна жрецът на въпроса на Гарион. — Но винаги са ми казвали, че се пази в гробницата на брега на река Мрин, между края на блатата и Боктор.
— Гробница ли?
— Древните драснианци я издигнали на мястото, където Мринският пророк бил държан окован във вериги — поясни жрецът. — След като бедният човек починал, крал Бичия врат наредил там да се издигне някакъв паметник. Построили гробницата точно върху гроба му. Оригиналният ръкопис се съхранява там в голям кристален сандък. Пазят го няколко жреци. На повечето хора не би било разрешено да го докоснат, но като имаме предвид, че вие сте крал на Рива, сигурен съм, че ще направят изключение.
— В такъв случай ръкописът винаги е бил там?
— Освен по времето на нашествието на ангараките през четвъртото хилядолетие. Откарали го с кораб във Вал Алорн, за да бъде пазен там на сигурно място, точно преди Боктор да бъде опожарен. Торак искал да сложи ръка върху ръкописа, затова решили, че е по-разумно да го изнесат от държавата.
— Добре са направили — каза Гарион. — Благодаря ви за информацията, ваше светейшество.
— Радвам се, че мога да помогна, ваше величество.
На Гарион щеше да му е трудно да напусне кралството. За тази седмица изобщо не можеше да става въпрос, тъй като след два дни му предстоеше среща с пристанищните власти. А следващата седмица щеше да бъде дори по-лошо. Винаги имаше прекалено много официални срещи и държавни дела. Гарион въздъхна и се заизкачва по многобройните стъпала към крепостта. До него вървеше неотлъчно следващият го по петите телохранител. Някак си той се чувстваше едва ли не затворник тук, на този остров. Винаги имаше толкова много неща, за които трябваше да се отделя време. Спомняше си времена, всъщност не много далече в миналото, когато започваше деня на гърба на коня и рядко преспиваше в едно и също легло две нощи поред. Като поразмисли обаче, бе принуден да признае, че дори тогава не бе свободен да прави онова, което желае. Въпреки че не бе осъзнавал това досега, тежестта на отговорността бе паднала върху плещите му през онази ветровита есенна нощ преди толкова много години, когато той, леля Поул, Белгарат и Дурник се измъкнаха през портата на фермата на Фалдор и навлязоха в широкия свят, който се простираше пред тях.
— Е — промърмори тихо кралят на Рива, — това също е важно. Бранд ще се справи тук. Просто ще трябва да я карат без мен известно време.
— Какво казахте, ваше величество? — попита телохранителят.
— Просто мислех на глас — отвърна Гарион малко смутено.
Тази вечер Се’Недра изглеждаше мрачна и раздразнителна. Тя държеше разсеяно Геран и му обръщаше съвсем малко внимание, докато детето със сериозен, съсредоточен поглед играеше с амулета на гърдите й.
— Какво има, скъпа? — попита я Гарион.
— Просто главоболие — отвърна кратко тя. — И ушите ми пищят странно.
— Уморена си.
— Най-вероятно. — Кралицата стана. — Смятам да сложа Геран в люлката и да си лягам — заяви тя. — Може би един добър сън през нощта ще ми помогне да се почувствам по-добре.
— Аз мога да го сложа да си легне — предложи Гарион.
— Не — отвърна Се’Недра, вперила странен поглед пред себе си. — Искам да съм сигурна, че той е на сигурно място в люлката си.
— На сигурно място ли? — изсмя се Гарион. — Се’Недра, това е Рива. Това е най-сигурното място на света.
— Кажи това на Арел — отвърна кралицата и отиде в малката стая до спалнята им, където бе люлката на Геран.
Гарион стоя буден и чете до доста късно. Лошото настроение на Се’Недра по някакъв начин се бе пренесло върху него и не му се спеше. Накрая остави книгата, отиде до прозореца и погледна осветените от луната води на Морето на ветровете. Големите бавни вълни изглеждаха като разтопено сребро под бледата светлина и тяхното величествено движение го хипнотизираше по странен начин. Накрая кралят на Рива духна свещите и бързо влезе в спалнята.