Се’Недра мяташе глава в съня си и мърмореше накъсани фрази — безсмислени части от откъслечен разговор, Гарион се съблече и се пъхна в леглото, като се опитваше да не я безпокои.
— Не — изрече тя с решителен глас. — Няма да ти позволя да направиш това. — После изстена и тръшна глава върху възглавницата.
Гарион лежеше в тъмнината и слушаше как съпругата му говори насън.
— Гарион! — изрече тя задъхано, като изведнъж се събуди. — Краката ти са студени!
— О! — отвърна той. — Съжалявам.
Се’Недра почти незабавно отново се унесе в сън и мърморенето продължи.
Друг глас го събуди няколко часа по-късно. Гласът бе странно познат; Гарион лежеше все още в унес, като се опитваше да си спомни къде точно го е чувал. Бе женски глас, нисък и мелодичен, и звучеше особено успокояващо.
След това кралят внезапно осъзна, че Се’Недра не е до него в леглото, и изведнъж се събуди напълно.
— Но аз трябва да го скрия, така че да не могат да го намерят — долови той. Се’Недра приказваше със странно вцепенен глас. Гарион отметна завивката и се измъкна от леглото.
През отворената врата на детската стая навлизаше бледа, блещукаща светлина. Гласовете идваха оттам. Гарион бързо отиде до вратата. Босите му крака не вдигаха никакъв шум по килима.
— Отвий бебето си, Се’Недра — приказваше другата жена със спокоен убедителен глас. — Така ще го задушиш.
Гарион погледна през вратата. Се’Недра стоеше до люлката в бялата си нощница и се взираше с празни очи в мрака, а до нея бе застанала друга фигура. На стола до люлката имаше купчина одеяла и възглавници. Сякаш унесена в сън, кралицата на Рива постоянно трупаше завивки и възглавници върху бебето си.
— Се’Недра — обърна се към нея жената. — Спри. Чуй ме.
— Трябва да го скрия — упорито повтори Се’Недра. — Те искат да го убият.
— Се’Недра. Ще го задушиш. Махни от него всички одеяла и възглавници.
— Но…
— Прави каквото ти казвам, Се’Недра — изрече твърдо жената. — Веднага.
Се’Недра тихо изхленчи и започна да маха завивките от люлката.
— Така е по-добре. Сега ме слушай. Не трябва да му обръщаш внимание, когато ти говори такива неща. Той не е твой приятел.
Лицето на Се’Недра придоби озадачен вид.
— Не е ли?
— Той ти е враг. Той е този, който иска да нарани Геран.
— Моето бебе?
— Твоето бебе е добре, Се’Недра, но трябва да се пребориш с този глас, който ти говори през нощта.
— Кой… — подхвана Гарион, но в този момент жената се обърна и го погледна и той зяпна от изумление. Жената имаше светлокестенява коса и топли. златисти очи. Роклята й бе проста, кафява, почти с цвета на пръстта в полето. Гарион я познаваше. Бе я срещал веднъж в блатата на източна Драсния, когато той, Силк и Белгарат бяха на път за ужасяващата среща в обитаваните от духове руини на Ктхол Мишрак.
Майката на леля Поул много приличаше на дъщеря си. Лицето й имаше същата спокойна, съвършена красота, а главата й бе също толкова гордо вдигната. В това недокоснато от времето лице обаче имаше някакво странна, сякаш вечна печал, което стегна гърлото на Гарион.
— Поледра! — изрече той задъхано — Какво…
Майката на леля Поул сложи пръст на устните си.
— Не я буди, Белгарион — предупреди го тя. — Ела да я сложим да си легне.
— Геран…
— Той е добре. Дойдох навреме. Просто я заведи спокойно обратно в леглото. Сега ще спи, без да има повече такива приключения.
Гарион отиде до жена си и я прегърна.
— Ела, Се’Недра — каза и той нежно.
Тя кимна все още с празен поглед и послушно влезе с него в кралската спалня.
— Може ли да преместиш тази дълга възглавница? — тихо попита той Поледра.
Тя се засмя.
— Всъщност не — отвърна вълшебницата. — Забравяш, че аз в действителност не съм тук, Белгарион.
— О! — възкликна той. — Съжалявам. Просто ми се струваше…
Кралят премести възглавницата, внимателно положи Се’Недра в леглото и я зави, като дръпна одеялото чак до брадичката й. Тя въздъхна, сгуши се в завивките и заспа.
— Ела в другата стая — каза Поледра.
Гарион кимна и тихо я последва в съседната стая, която бе все още едва-едва осветявана от греещи те въглени на угасващия огън.
— Какво стана? — попита той и тихичко затвори вратата.
— Има някой, който се страхува от твоя син и го мрази, Белгарион — каза му тя сериозно.
— Та той е още бебе — възпротиви се Гарион.
— Врагът му се страхува от това, което той може да стане, а не от това, което е сега. Можеш да си спомниш, че и по-рано е имало такива случаи.
— Искаш да кажеш, когато Ашарак е убил родителите ми?