— Написах това писмо преди четири години — заяви Анхег озадачено.
— Точно така — потвърди Белгарат. — И ако паметта не ми изневерява, граф Маелорг не почина ли миналата пролет?
— Да — отвърна Анхег. — Лично присъствах на погребението му.
— Излиза, че след смъртта на графа някой се е добрал до книжата му и е задигнал писмото. След това са положили особено старание да заличат първоначалното известие — цялото освен подписа, разбира се. След това са написали ново писмо, представящо тази тъй наречена търговска делегация.
— Защо не можехме да го видим досега? — попита Барак.
— Трябваше да го пообработя малко — призна старият вълшебник.
— Чрез магьосничество ли?
— Не. Всъщност използвах разтвор на някои соли. Магията може би щеше да възстанови думите на старото известие, но вероятно щеше да изтрие новото, а ние ще имаме нужда от него — като доказателство.
Върху лицето на Барак се изписа разочарование.
— Магиите на са единственото средство, с което можем да си служим, Барак.
— Ами ти как разбра? — обърна се Гарион към стареца. — Имам предвид — как разбра, че има друго известие?
— Обезцветяващото вещество, което нашият приятел е използвал, оставя едва доловим мирис върху пергамента. — Вълшебникът се навъси. — Едва тази сутрин най-накрая разбрах каква миризма съм усещал. — След това се обърна към Анхег. — Съжалявам, че ми беше необходимо толкова много време да отхвърля съмненията, вгорчали живота ти.
— Няма нищо, Белгарат — отвърна Анхег. — Това ми даде възможност да разбера кои са истинските ми приятели.
Кайл рязко се изправи. На лицето му бе изписана интересна смесица от противоречиви чувства. Той отиде до стола на Анхег и коленичи пред краля на Черек.
— Простете ми; ваше величество — изрече простичко той. — Трябва да призная, че ви подозирах.
— Разбира се, че ти прощавам — засмя се Анхег. — Кълна се в зъбите на Белар! — извика той. — След като прочетох това писмо, самият аз започнах да подозирам себе си. Стани, младежо. Винаги стой изправен, дори когато си направил грешка.
— Кайл — подхвана Гарион, — ще се погрижиш ли вестта за това откритие да се разчуе възможно най-широко? Кажи на хората в града да спрат да точат мечовете си.
— Веднага ще се погрижа за това, ваше величество.
— Загадката все още остава неразрешена — напомни граф Селин. — Знаем, че крал Анхег не стои зад кървавото престъпление, но кой тогава?
— Вече имаме добра основа за разследване — заяви Лелдорин. — Разполагаме със списък, съдържащ имената на хора, които са имали причина да мразят Бранд.
— Мисля, че вървим по погрешен път — възпротиви се кралица Порен. — Убийството на риванския Пазител е едно, но съвсем друго е опитът то да бъде извършено по такъв начин, че вината за него да бъде хвърлена върху Анхег.
— Не те разбирам, Порен — призна Анхег.
— Ако имаше много близък приятел — а ти наистина имаш няколко такива приятели, нали, Анхег, скъпи — и ако този твой приятел заема висок пост в управлението на твоето кралство, но владетелят на друга държава е поръчал да го убият? Как щеше да постъпиш в този случай?
— Моите бойни кораби щяха да отплават с първия прилив — отвърна той.
— Точно така. Убийството на Бранд вероятно не е било плод на лична ненавист. Може би просто е било опит да се предизвика война между Рива и Черек.
Анхег примигна.
— Порен, ти си необикновена жена.
— О, благодаря ти. Анхег.
Вратата се отвори и влязоха Силк и Джевълин.
— Принц Келдар има да ни съобщи нещо извънредно интересно — обяви Джевълин.
Силк пристъпи напред и се поклони с пищна театралност.
— Ваши величества — започна речта си той. — И скъпи приятели. Не мога да твърдя със сигурност доколко информацията ми е свързана с настоящия ви разговор, но според мен трябва да я представа на вашето внимание незабавно.
— Забелязвал ли си някога как новоспечеленото благосъстояние кара някои хора да си придават извънредна важност? — обърна се Барак към Хетар.
— Струва ми се, че съм забелязвал — потвърди тихо Хетар.
Силк се засмя за миг на двамата си приятели и продължи по-неофициално:
— Както и да е. Прекарах последните няколко месеца в град Реон край източната граница на добрата стара мрачна Драсния. Реон е интересен град. Много живописен, особено сега, след като удвоиха височината на градските стени.
— Келдар — намеси се кралица Порен и запотропа нетърпеливо с пръсти по облегалката на стола. — Няма ли все пак да стигнеш до същината на въпроса?